Via Ferra - Пътят на желязото - система от метални въжета, въжени мостове, стълби и парапети, която позволява да докоснете достъпните доскоро само на професионалните катерачи феномени.
Речник
Via Ferrata /ит., фр./ - Пътя на желязото
Klettersteig /нем./ - Via Ferrata
Ferratist – Verticalo - Via Ferrata катерачи
История
Австрия, Италия и Германия са основоположници на този вид атракции. Първият участък бил построен в далечната 1843 г. в австрийския планински масив Дахщайн. 30 години по-късно втора Via Ferrata се появява в планината Цугшпитце. По-интензивно изграждане на такива участъци се наблюдава през последните 10 години, като най-активни в тези начинания са французите и швейцарците.
Някои паркове-рекордьори достигат дължина над 2 километра и денивелация над 1000 метра. Италианските Доломити са известни като истинско Елдорадо за "ферратистите" – тук изобилства от сложни, дълги и често "гористи" Via Ferrata. Франция и Швейцария започват да строят такива участъци сравнително скоро, затова в тези две страни участъците са технически най-усъвършенствани. В Европейските Алпи в момента има над 800 Via Ferrata.
Бумът на "кастрираният алпинизъм" (както понякога наричат този вид спорт) започва през 60-те години на ХХ века, а през последните години достигна такъв размах, че Via Ferrata се изграждат вече не само в планини и долини, а дори в градовете (тренировъчни виа феррати).
Категоризация
• Лек (leicht) или "A" или "KS1"
Към тази категория се отнасят трасирани участъци, разположени по естествени скални тераси и корнизи, върху изкуствено създадени пътеки или надеждно фиксирани мостове. Осигуровката е във вид на метални въжета, вериги или дървени парапети; стълбите, ако има такива, има незначителен наклон и се преодоляват без особено усилие на мускулите. Техническа необходимост за активно осигуряване (с ремъци и карабинери) няма, достатъчно е да се хванеш с една ръка за въжето или парапета, задоволявайки потребностите на естествения при такива ситуации инстинкт. въжето или парапета служат най вече да създадат на преминаващия чувство за безопасност. Препоръчва се използването на активно осигуряване за децата (нещастните случаи не са невъзможни - иначе въжета изобщо нямаше да има).
• Средна сложност (mittel schwierig) или "B" или "KS2"
• Достатъчно сложен (ziemlich schwierig) или "C" или "KS3"
• Сложен (schwierig) или "D" или "KS4"
• Много сложен (sehr schwierig) или "E" или "KS5"
• Крайно сложен (extrem schwierig) или "F" или "KS6" ("екстремно спортен участък")
Тук спадат пределно сложните спортни участъци, преминаващи по стръмен, нерядко вертикален релеф, понякога с отрицателен наклон. Активното осигуряване на метално въже е задължително. Изкуствените опори за краката се срещат рядко, което предполага силно натоварване на крайниците при катерене. Освен активно осигуряване е необходим също опит и добри познания на техниките за скално катерене.
Основни обективни опасности
• Мълния (металът е перфектен проводник). Практикуването на високопланински Via Ferratа по време на гръмотевици е равно на самоубийство.
• Изпреварване и разминаване. Както при шофирането, това са особено рискови маневри за всички участници в тях. Главната опасност идва от загубата на равновесие и необходимостта от размяна на чифтовете карабинери върху единственото в повечето случаи метално въже за осигуровка. Не забравяйте основното правило за активно осигуряване – винаги прехвърляйте карабинерите последователно. Не позволявайте на изпреварващия ви да премества вашите карабинери. Този, който започва маневрата, трябва да прецени как и сам да извърши последователното прехвърляне на собствените си карабинери. Във всеки случай ви съветваме да постигнете съгласие и компромис по пътя на “спокойните преговори”. Ако не сте достатъчно опитни, по възможност избягвайте подобни маневри, а когато са необходими, избирайте подходящи за целта места. Преди да се качите на системата преценете посоката и темпото на движение на другите участници и съобразете с тях вашия маршрут. Всяка Via Ferratа система има по няколко входа и изхода. Бъдете толерантни и не притеснявайте по-слабите и неопитните.
• Неспазване на безопасна дистанция – пак ни изкушава сравнението с автомобилиста? Тук опасността не е от рязко спиране на предния, а от падане на по-високо стоящия. Между две закрепвания на металното осигурително въже трябва винаги да се намира само един катерач. Нещо повече – дистанцията трябва да е достатъчно голяма, та при евентуално падане увисналият на закрепването да не достигне с тялото си вървящия под него, имайки предвид също увеличената дължина на осигурителните ремъци, изтеглени от удара през абсорбера. Препоръчително разстояние - не по-малко от 5 метра. Това правило трябва да се спазва и на хоризонтално-диагоналните участъци (поради възможността от махаловидно залюляване на падналия).
• Съборени от движещите се над вас камъни или изпусната ненужна “екипировка” (фотоапарат, GSM и др.). Каската е незаменима.