Операта "Дон Жуан" от Моцарт - на 12 Aприл в Държавна опера - Бургас

Противоречивата, но и харизматична личност на Дон Жуан извън всякакво съмнение е един от най-изкусителните образи за творците от всички области на изкуството. Но едно от най-значимите от всички произведения си остава операта на Моцарт.

Повече за операта:

Диригент - Рафаел Фейе - Белгия
Режисьор - Александър Текелиев
Художник - Иван Савов
Диригент на хора - Невена Михайлова
Пластика - Гриша Роглев

Участват: Валери Турманов, Делян Славов, Мария Цветкова, Нона Кръстникова, Николай Моцов, Йоана Кадийска, Диман Панчев, Тошо Герджиков
Оркестър и хор на Държавна опера - Бургас

Противоречивата, но и харизматична личност на Дон Жуан извън всякакво съмнение е един от най-изкусителните образи за творците от всички области на изкуството. Той е станал герой на внушителен брой художествени произведения - опери, балети, оперети, драми, комедии, романи, поеми, картини, скулптурни фигури, симфонични творби…

За първи път легендата за неустоимия заклет авантюрист и покорител на женските сърца намира място като сюжет на сценично произведение в пиесата "Севилският съблазнител" (1601) от испанския драматург Тирсо де Молина. След Молина ред писатели, между които Молиер, Голдони, Хофман, Байрон, Мериме и Пушкин, композитори като Глук, Даргомижски и Рихард Щраус създават творби върху същия сюжет. Все пак едно от най-значимите всред цялата тази плеяда си остава операта на Моцарт.

През януари 1787г Моцарт заминава с жена си за Прага на почивка у своя приятел и горещ почитател граф Тун. (Големият успех на "Сватбата на Фигаро", пожънат в чешката столица преди това, буди радостни очаквания у композитора.) Там директорът на Пражкия театър Бондини предлага на Моцарт да напише опера срещу възнаграждение от сто дуката. Последният приема задачата и се обръща към Лоренцо да Понте, либретист в двора на австрийския император Йосиф II. Поетът доста бързо успява да съчини либретото, като за основа на сюжета използва текста на либретото на Бартали, написано за операта на Дж. Гацанига, и през май 1787 година Моцарт започва работа над "Дон Жуан". За бързината, с която е завършена тази опера, се разказват легенди. Една от тях е, че Волфганг Амадеус пише прекрасната увертюра в деня на премиерата - 29 септември 1787 година в Прага. Спектакълът има направо изумителен успех. На следващата година операта е представена във Виена, като за австрийската постановка Моцарт прави известни поправки в партитурата. Премиерата на "Дон Жуан" в родната столица на автора обаче, за жалост, се приема не особено добре. Операта "Дон Жуан" е един от върховете в творчеството на гениалния Моцарт - всепризнато мнение. Това музикално-сценично произведение представлява едно рядко сполучливо съчетание между драматична и комична опера. Сам авторът я нарича "драма джокоза" ("весела драма").

Драматургичното изграждане на творбата демонстрира неповторимия усет на Моцарт към сценичното действие. В същото време всички музикални номера са висше съвършенство на музикалната форма. Образите са ярки, релефни и живи, изваяни с неповторимо майсторство. А увертюрата на "Дон Жуан" е една от най-големите и най-значителните Моцартови увертюри. По своя характер тя е свързана с музикалния характер на операта. И, освен всичко останало, е едно от най-често изпълняваните оркестрови произведения на Моцарт.