Операта "Норма" от Винченцо Белини, на 29 Март в Държавна опера - Бургас

Докоснете се до висшето музикално изкуство - в зала Опера на Държавна опера - Бургас!

Повече за спектакъла:

Опера от Винченцо Белини
Диригент - Георгиос Балацинос - Гърция
Режисьор - Дарина Главанакова - Бакърджиева

Линка Стоянова, Даниела Дякова, Борис Луков, Делян Славов, Милен Динолов Солисти, Оркестър и Хор на Държавна опера - Бургас

Художник - Иван Савов
Пластика - Галина Калчева

Съдържание:
Свещената гора на друидите в завзетата от Рим Галия. Тъмна нощ. Между дърветата, ту появявайки се, ту изчезвайки, блуждаят огньове. Постепенно те се приближават и ето че под тържествените звуци на военен марш се движи шествие: начело е колона от воини, следвани от облечени в бели одежди и мантии друиди.

Светлината на факлите осветява стените на храма и свещения Ирминсул - издълбана от цял ствол на дъб статуя на бог Ирмин. В подножието на идола има жертвеник. Върховният жрец Оровезо отправя молба към боговете да вдъхновят прорицателката на друидите Норма и чрез нейните уста да възвестят дългоочаквания мир и благословената воля на безсмъртните, призовавайки галите към мъст, към победна война срещу ненавистните римляни.

Скоро изгрява луната и настава часът на извършването на великия обред - жътвата на имела. Обръщайки се към събралите се, Оровезо заповядва на всички да се отдалечат и да се върнат назад, докато не чуят звъна на свещения щит. Гората опустява. Прокрадвайки се между дърветата и озъртайки се, се появява римският проконсул Полионе и неговият другар Флавио. Те са успели да проникнат в забраненото за чуждоземци светилище, с което всеки един миг рискуват живота си. Възползвайки се от уединението, Полионе признава на своя приятел, че е разлюбил дъщерята на Вожда на друидите, могъщата жрица Норма, която заради него е престъпила закона на своята вяра и нарушавайки обета си за целомъдрие, го е дарила с двама синове.

Мисълта за отмъщението на Норма не го напуска ни денем, ни нощем, но новата му страст към младата Аладжиза, довела го сега тук, е тъй безумна, че в нейно име е готов на всичко. Обливайки със сребриста светлина гората и околните, покрити с дървета хълмове, в небето се издига луната; в далечината се носи зловещият екот на призивния звън. Римляните мигом се скриват. От всички страни на поляната се стичат друиди.

Обградена от жрици, се появява Норма. Увенчана с венец от върбинка, със златен сърп в ръка, величествена и прекрасна, тя тържествено се възкачвана жертвения камък и застива неподвижно. Вярвайки в щастието с любимия истрастния стремеж да го спаси, отстоявайки мира, или под угрозата на ревността и това възлюбленият да охладнее към нея, прозвучават пророчествата. Но надеждата, вечно обитаваща човешкото сърце, побеждава: волята на всемогъщите богове налага на Норма да запази мира.

В знак на изпълнение на тяхната повеля Норма срязва със златния сърп клонките имел. Обредът е завършен. В опустялата гора в подножието на Ирминсул в скръбен порив се е склонила самотна женска фигура. Това е Адалджиза. Тя умолява боговете да я спасят от престъпната й любов към римлянина, да я избавят от страстта, с която сама тя повече не е в състояние да се бори. Завърналият се Полионе заварва молещата се девойка обляна в сълзи. Прелъстително и нежно й говори той за своята любов, за това колко щастливи ще бъдат те двамата в Рим, където по спешност го отзовават. Покорена от страстната настойчивост и пламенните увещания на любимия, Адалджиза се съгласява да избяга с него.

Като преследвана лъвица се втурва Норма в покоите си. Мъка, страшна, безпощадна мъка се е стоварила върху й: Рим срочно призовава своя проконсул да се завърне в родината, и Полионе бърза тайно да напусне Галия, изоставяйки своите любима и деца на произвола на съдбата. Вратите рязко се разтварят, широко и в рамката им се появява Адалджиза. На колене пред по-възрастната жрица Адалджиза се разкайва за своя смъртен грях, упреква се за своето ужасно престъпление: тя се е влюбила във врага, в римлянина. Един Бог знае как се е борила с тези чувства, но силите й са се пресъхнали. Омагьосана от страст, тя се е съгласила да избяга с него, завинаги изоставяйки храма и своята родина!

Бушуващите у девойката чувства и терзания са близки и понятни на Норма: та нали именно така и тя, престъпвайки своята клетва, измени на всичко свято заради любовта си към чужденец?! Забравяйки собственото си страдание, тя е готова да помогне на чуждата любов, готова е да прости на каещата се и даже да я освободи от обета й за безбрачие… но кой е той? Влиза Полионе, и с наивна гордост Адалджиза го посочва… С поглед, по-страшен от мълния, го приковава Норма: назад, презрени!

Предател, изоставящ собствените си деца, не е достоен за нищо друго, освен за проклятия! С ужас Адалджиза узнава страшната тайна. Не, по-добре смърт, по- добре вечни мъчения, отколкото да отнеме от деца техния баща! Никога не би станала даже неволна причина благородната Норма да страда! Звънът на свещения щит призовава жрицата в храма. Второ действие В покоите на своята майка, на ложе, покрито с меча кожа, спят децата на Полионе. Безшумно със свещник в ръка се появява Норма. Тревоги за децата не й дават покой: тук ги грози наказание, в Рим - робство.

В отчаянието си Норма решава да отнеме живота им. Грабва кинжал, безжалостно го вдига над главите на спящите си синове, но силите й изменят и, изкрещявайки, тя в ужас отстъпва назад. Уплашените малчугани се събуждат. Здраво стискайки ги в обятията си, Норма ридае. Призовавайки Адалджиза, Норма благославя брака й с Полионе и й поверява своите деца: от този момент нататък Адалджиза е длъжна да замени тяхната истинска майка… Мъртвешки хлад навява на девойката пълното отрицание в думите на Норма… Не смеейки да приеме страшната жертва, Адалджиза се заклева да върне на Норма любовта на Полионе, а на децата - техния баща. Тя решително се отправя към стана на римляните, надявайки се с молби да смекчи сърцето на Полионе и, пробуждайки у него чувство на дълг и угризения на съвестта да възкреси любовта му към Норма.

Пустинно място, обкръжено от пропасти и пещери. Тук, близо до стана на римляните, са се спотаили галските воини. Те чакат сигнал да нападнат проконсула Полионе. Появява се Оровезо. Той носи лоши вести: от името на боговете Норма е отказала да даде своята благословия на заговора. Всички трябва да се разотидат, да потулят, макар и за известно време, своите чувства и жажда за мъст. Храмът на друидите в свещената гора. С надежда и отчаяние, Норма дълго очаква завръщането на Адалджиза. Влязлата Клотилда казва на Норма, че девойката вече се е върнала, но - уви!

Молбите ѝ не са трогнали сърцето на Полионе. Точно обратното, прелестната в своята скръб Адалджиза му се е сторила още по-желана и той се е заклел да я похити, пък било то и от самия храм! Гневът сякаш възкресява Норма. Сурова и плашеща жрица, трижди удря тя бронзовия щит със свещения меч, призовавайки към мъст. От всички страни бежешком се стичат към нея воини и друиди. От висотата на жертвения олтар Норма ги зове на битка - на Рим е обявена война!

Въодушевени от дългоочакваната вест, смели бардове запяват песен, ликуващият воински хор я подема. От далечината се носят викове и шум от борба. Бегом влиза ужасената Клотилда: свещеният храм е поруган. Латинският воин е нахлул там и се е опитал да похити Адалджиза! Заловили са го. Влачат го насам! Въоръжена стража води вързания проконсул. На осквернител на храма, по закона на друидите, се полага смърт.

Опивайки се от сладостта на отмъщението, Норма тържествува! Отмествайки от лицето си своя воал, тя неочаквано се появява пред погледа на Полионе и иска да принесе пленника в жертва на боговете. "Ето я нашата жертва! Аз ще го убия!" - възкликва тя. Но вцепенената от страх и жалост Норма не е в състояние да забие кинжала. Тя приканва да ги оставят насаме - така трябва! Насаме с Полионе, отново обзета от страст, Норма му обещава живот и свобода в замяна на любов. Презрително мълчание от Полионе в отговор. Доведената до изстъпление жена го заплашва да отнеме живота на децата, да изгори на кладата Адалджиза. Стоически непоколебим остава гордият римлянин: мъжествено и непреклонно е готов да приеме смъртта. Отново призовавайки народа, Норма заповядва да бъде разпалена кладата. Решението е взето: в жертва на боговете на нея ще се възкачи истинската виновница за всички беди! Ропот на недоумение преминава развълнувано през тълпата - коя е тя? Никакви чувства нямат власт вече, в този тежък час, над отново възродилата дух: "Тя е - Норма!" - с истинско величие провъзгласява жрицата. Покайвайки се на всеослушание, пред изкуплението на смъртта, Норма поверява на Оровезо своите синове - те, невинните, не бива да страдат заради греха на своята майка. От глава до пети загърната в черно покривало, Норма тържествено пристъпва в кладата. Страстта с нова сила избухва в гордото сърце на римлянина; потресен от благородството и силата на духа на Норма, Полионе я последва. В живота и в смъртта, в любовта и в страданието завинаги ги събира всепоглъщащият огън.