Действащи лица и изпълнители:
• Флориа Тоска - Линка Стоянова - гост;
• Марио Каварадоси - Даниел Дамянов;
• барон Скарпия - Александър Крунев;
• Анджелоти - Диман Панчев;
• Сполета - Любомир Тодоров;
• Шароне - Петър Тихолов;
• Клисар - Костадин Мечков;
• Ключар - Тошо Герджиков;
• Овчарче - Лина Пеева.
С участието на оркестъра, хора и балета на Държавна опера - Бургас
Диригент - Иван Кожухаров
Режисьор - Александър Текелиев
Диригент на хора - Невена Михайлова
Диригент на Детски хор "Милка Стоева" при МЦ - Бургас Светла Стоева
Концертмайстор - Ваня Златева
Юни, 1800 година. Свободната Римска република е вече минало, над нея властва диктатът на барон Скарпия. Бившият консул на Рим Чезаре Анджелоти е избягал от затвора, в който е бил хвърлен от Скарпия, и се е промъкнал в семейния параклис на сестра си маркиза Атаванти. Там той среща своя приятел художникът Марио Каварадоси, който рисува там иконата на Мария Магдалена. Талантливият артист ползва за модел своята любима - певицата Флория Тоска, но признава пред клисаря, че е вплел в работата си и черти на красива непозната, която често се моли в храма. След като художникът остава сам, Чезаре Анджелоти се разкрива на Каварадоси. В този миг самата Тоска, която е безумно ревнива спрямо любимия мъж, влиза в храма. Забелязвайки приликата на незавършения портрет с маркиза Атаванти и дочула гласове по време на разговора с вече скрилия се Анджелоти, тя изпада в поредната ревнива криза.
Каварадоси, страстно влюбен в Тоска, успява да я успокои и да я отпрати. Той повиква Анджелоти, за да доуговорят подробности около бягството му. В този миг се чува топовен изстрел, който е сигнал, че бягството на затворника е разкрито. Анджелоти не бива да остане и миг повече в храма, така че художникът решава да го укрие във вилата си и бързо го извежда навън. В този миг се разнася вестта, че Наполеон е сразен в битката при Маренго. В чест на победата вечерта църковният хор ще изпълни тържествена кантата, в която ще пее и Флория Тоска. Внезапно в църквата нахлува барон Скарпия с доверения си полицейски агент Сполета - тук са ги отвели следите на избягалия Анжделоти. Научавайки, че Каварадоси и Анджелоти са били по едно и също време в църквата, Скарпия се сдобива с чудесен предтекст да обвини художника в съучастничество. Появява се Тоска, която баронът безумно желае. Скарпия успява да посее семенцето на ревността у нея, като изтъква приликата на портрета с чертите на маркиза Атаванти, а също така и показва намереното по-рано ветрило в църквата, изпаднало от дегизировката на бягащия Анджелоти. Тоска се втурва към дома на Каварадоси, решена да изненада невярния си любим. Скарпия нарежда да я проследят. Каварадоси е арестуван.
В кабинета на барон Скарпия Сполета съобщава лошата новина, че не са открили Анджелоти. Скарпия е изпратил писмо на Тоска, в което й съобщава, че ще може да се види с любимия си Каварадоси, ако посети барона след концерта. Художникът е доведен при Скарпия, но твърдо отрича да е съучастник в престъпно деяние. Вбесен, шефът на полицията заповядва да започнат инквизициите. Концертът свършва и в кабинета на Скарпия пристига Тоска. Баронът високомерно й съобщава за арестуването на любимия й. Единствената алтернатива за Тоска е да разкрие скривалището на Анджелоти. Тя отказва. Но когато чува стоновете на изтезавания си любим, тя предава бившия римски консул. В този момент Сполета носи лоши вести - новината за поражението на Наполеон е невярна и сега войските му приближават Рим. Каварадоси възвръща самообладанието си и започва да сипе заплахи към Скарпия. Вбесен, баронът заповядва да го изведат и затворят, а после цинично заявява на Тоска, че единственият начин да спаси любимия си, е да му се отдаде. Въпреки гнусното предложение на барона Тоска успява да се овладее и моли за милост. В този момент Сполета отново влиза с поредната вест - при залавянето Анджелоти се е самоубил. Вбесен, Скарпия заявява, че сега вече Каварадоси го очаква смърт. Тоска е принудена да приеме предложението на барона. Тържествуващ, Скарпия й обещава, че ще удържи на думата си да спаси любимия й, като заповяда на хората си да заменят при екзекуцията патроните с халосни.
В същото време пише разрешително на Тоска да напусне Рим заедно с придружаващото я лице. Но щом баронът се пресяга да я сграбчи в прегръдките си, Тоска с всичка сила забива в гърдите му нож. Скарпия се свлича мъртъв. На една от терасите на замъка-затвор Сан Анджело Каварадоси е отведен до мястото на разстрела. Последното му желание е да напише писмо на любимата си. Докато пише, при него се появява самата Тоска. Смаян, Каварадоси вижда пропуска за бягство в ръцете й. Тя му разкрива плана да бъде застрелян с халосни патрони. Увещава го да остане паднал след мнимия разстрел, за да заблуди войниците. Едва след нейния знак той ще се изправи и двамата ще избягат към по-сигурен живот. Уви, злият Скарпия е тук и след смъртта си. Той не е имал никакво намерение да помилва Каварадоси и войниците са с истински патрони в пушките си. Каварадоси е разстрелян, докато Тоска мисли, че той имитира своята смърт. Тя се доближава до него и с ужас осъзнава, че Марио е мъртъв. Отчаяна, тя ридае над трупа му. В това време убийството на Скарпия е разкрито. Сполета и Шароне се втурват през глава към Тоска, за да я заловят, но тя се хвърля от крепостната стена във водите на Тибър.
-15%
Музикална програма
-28%
ГТП на автомобил
-38%
SPA и масаж
