Солисти:
Марян Йованоски
Михаил Михайлов - гост
Диана Василева
Лина Пеева
Диман Панчев
Йордан Христозов
С участието на оркестъра и хора на Държавна опера - Бургас
Диригент Иван Кожухаров
Режисьор Александър Текелиев
Художник Иван Попов
Диригент на хора Невена Михайлова
Концертмайстор Йордан Ковачев
Зала в двореца на херцога на Мантуа. Балът, който младия херцог е уредил, е в разгара си. Той разказва на своя придворен Борса за изключително хубавата девойка, с която се е запознал в църквата и от която е силно впечатлен. Не след дълго обаче вниманието на непостоянния и похотлив херцог бива привлечено от красивата графиня Чепрано. Той я кани на танц и започва настойчиво да я ухажва. Забелязал ревността на граф Чепрано, безобразният на вид придворен шут Риголето започва злостно да му се подиграва, едновременно с това насърчавайки непристойното поведение на своя господар. Вбесен от товратителните подмятания на шута, в присъствието на група придворни граф Чепрано дава клетва да му отмъсти. Гърбавият и грозен шут впрочем отдавна е обект на ненавистта и на другите приближени на херцога. Те всички мечтаят да му отмъстят заради неговата злоба и хапливия му език. Когато научават от Маруло, че Риголето има любовница, която ревниво крие в уединена къща извън града, придворните съзират в това идеална възможност веднъж завинаги да си разчистят сметките с него. Празничното настроение обаче внезапно бива помрачено от появата на граф Монтероне. Той е дошъл да търси от херцога обяснение за изчезването на дъщеря си. Вместо херцога обаче на обезпокоения баща отговаря Риголето в типичния си стил - със злобна подигравка. Омерзеният граф Монтероне проклина и двамата. Херцогът заповядва графа незабавно да бъде хвърлен в затвора.
Глуха уличка пред дома на Риголето. Страшната клетва на граф Монтероне не излиза от ума на шута. Веднъж пристъпил прага на дома си обаче, иначе отблъскващият не само на външен вид Риголето е напълно различен човек. Любовта и загрижеността към любимата му дъщеря го обсебват изцяло. Тя е едничката и най-голяма радост в живота на стареца. От тъмнината изскача бандитът Спарафучиле. Младият мъж е готов да премахне всеки враг или съперник на Риголето. Поне за момента обаче това не се налага, така че шутът отпраща младежа и влиза в дома си. Дъщеря му Джилда радостно го посреща. За живеещата в абсолютна изолация девойка срещите с баща й и ходенето на църковна служба са единствените щастливи мигове. Внезапно по улицата отекват нечии стъпки. Изплашеният Риголето тутакси отива да провери кой се навърта около дома му, но не вижда никого. В сенките обаче се е спотаил преоблеченият като студент херцог на Мантуа, който, докато Риголето се прибира вкъщи, нарежда още веднъж на Джована да пази зорко дъщеря му и отново излиза. В мислите на Джилда пак е младежът, с когото се е запознала в църквата. В този миг от храстите излиза херцогът, който се представя на изплашената девойка за студент. Именно той е младежът от църквата. Пленен от красотата на девойката, той разгорещено й се кълне във вечна любов и вярност. Джилда също е развълнувана от неочакваната среща. Непознатият "студент" все повече я привлича. Влиза обезпокоената Джована, която е чула някой да ходи край къщата. Решил, че това е Риголето, който се прибира, херцогът избягва през задната врата. Пред дома на шута са се събрали придворните на херцога, предвождани от граф Чепрано, с намерението да изпълнят своя план. За да си отмъстят, те възнамеряват да отвлекат Джилда, която мислят за любовница на Риголето. В това време самият той се задава. Маруло му казва, че са дошли да отвлекат съпругата на живеещия наблизо Чепрано. Риголето с готовност им предлага помощта си, което, естествено, придворните охотно приемат. Те му слагат маска и го карат да крепи стълбата им, като обаче вместо в дома на Чепрано, влизат в неговата собствена къща. Едва когато чува отчаяните викове на Джилда, Риголето прозира истината. Обезумял от скръб, той си спомня проклятието на Монтероне и се свлича безчувствен на земята.
Дворецът на херцога. Той вече е разбрал за отвличането на Джилда - предишната нощ отново е отишъл в дома й и Джована му е разказала как няколко маскирани мъже са похитили девойката. Идват неговите придворни, всичките все още превъзбудени от снощното приключение - отвлечената предполагаема "любовница" на Риголето те са довели тук, в двореца. Херцогът незабавно схваща всичко и, предоволен, отива в стаята, в която е заключена Джилда. В залата влиза Риголето. Той е абсолютно сигурен, че дъщеря му се намира в двореца - нали сам е помогнал на придворните да я похитят. Отначало шутът се опитва да скрие от тях мъката си, но накрая не издържа и се хвърля в краката им, горко молейки ги да му върнат Джилда. Колкото и нещастникът да ги уверява, че Джилда не му е наложница, а негова дъщеря, те не му вярват. Разбрал от един паж, че херцогът е в покоите си, Риголето мигом се втурва натам. Ала стаята е заключена. Дочула гласа на баща си, Джилда излиза и, ридаейки, му разказва как се е влюбила и как е била измамена и опозорена от покварения херцог. Риголето всячески се опитва да я утеши. Той е взел решение още на следващия ден да избягат от Мантуа. В това време през залата преминава граф Монтероне, когото водят към затвора. Съзирайки го, Риголето се заклева да отмъсти жестоко на своя развратен господар с цената на всичко. Напразни остават молбите на Джилда, която все още обича херцога.
Улица край реката недалеч от дома на Спарафучиле. Близо месец вече Риголето дебне сгоден случай да си отмъсти, както се е зарекъл. Научил е, че сега херцогът се среща с уличната танцьорка Мадалена, сестра на Спарафучиле. В беззвездната нощ двамата с Джилда виждат херцога, преоблечен като офицер, да влиза в дома на Мадалена. Джилда е съкрушена. Баща й я заклева незабавно да замине за Верона, маскирана като мъж; той ще я намери там на другия ден. След тръгването на Джилда Риголето изввиква Спарафучиле и го уговаря да убие офицера, който е у тях. Предлага на бандита част от възнаграждението за "услугата" да му заплати веднага, а остатъкът - след като получи трупа. Джилда обаче тайно се е върнала, за да види какво прави любимия й, и чува разговор между Мадалена и Спарафучиле, в който танцьорката моли брат си да пощади живота на хубавия млад офицер. След дълго колебание Спарафучиле в крайна сметка намисля да убие друг човек и неговия труп да даде на Риголето. Безкрайно влюбената Джилда незабавно решава да се жертва за живота на херцога. Тя почуква на вратата на Спарафучиле, който още щом вижда непознатия мъж, веднага забива ножа си в гърдите му. Когато след малко Риголето се връща, Спарафучиле му връчва завързаното в чувал мъртво тяло. Шутът е доволен - най-сетне е отмъстил за позора си. Остава му единствено да хвърли трупа в реката. В този момент обаче в далечината прозвучава песента на херцога. Ужасен, Риголето трескаво развързва чувала и вижда вътре обичната си дъщеря Джилда. Името на херцога е последното, което тя успява да промълви, преди да издъхне. Риголето рухва безчувствен върху трупа й.