Двудневна екскурзия до Свиленград и Ивайловград, с 1 нощувка със закуска в хотел "Вила Армира", плюс транспорт, от Evelin R

Любопитно

Вила Армира е една от най-богатите вили от римската епоха, разкрити на българска територия. Както огромната площ на вилата (близо 1000 квадратни метра), така и нейното устройство и украса показват, че е била създадена за човек с големи възможности и с вкус към разкоша. Просторният вътрешен двор е бил ограден с колонади, а в средата му е имало басейн. Под пода на помещенията от южната част са преминавали отоплителни канали. Жилищните помещения и дворът са били разточително украсени. Открити са над 3000 архитектурни и декоративни фрагменти – големи части от мозайки, части от колонадите, мраморни парапети, стенни облицовки, рамки и прозоречни решетки, стълбове с глава на бог Хермес в горната част и др. Именно заради своята украса вила Армира е
изключително ценно съкровище.

Античната вила е разкрита при строеж на язовир на 1,5км югоизточно от кв. "Лъджа" на Ивайловград. Последвалите археологически разкопки доказват съществуването на крайградска вила от периода на римското владичество по нашите земи. Името ѝ произлиза от името на малката рекичка "Армира", приток на река Арда, близо до която е построена вилата.
Вила "Армира" представлява внушителен комплекс от жилищни и стопански постройки. Жилищната площ обхваща голям вътрешен двор, заобиколен от галерия с колонада (т.нар.перистил) и басейн (имплувиум) в средата. Около него са организирани помещенията за живеене - трапезария, дневна, кухня, спалня,
чаня и други. Отоплението на вилата се осъществявало чрез хипокауст - подово отопление, при което подът на сградата е повдигнат на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта огнища.

По време на разкопките са открити добре запазени мозайки с фигурални и геомитрични мотиви, капители, ажурни парапети, херми, профилирани фрагменти от колони, пиластри, корнизи и облицовки от мрамор. Намерени са множество керамични съдове, накити и предмети на бита. Вилата е разкошно имение, помещенията на което освен украсените с мозайки подове, са украсени и с богата мраморна декорация и цветна мазилка. В това отношение тя безспорно се очертава като най-пищната от всички известни ни досега подобни постройки на територията на римска Тракия. Сгради с подобна мраморна облицовка са рядко срещани в провинциите на Римската империя. Особено важно е обстоятелството, че степента на съхраненост на декоративните елементи позволява практически пълна възстановка на интериора на сградата. Поради денивелацията на терена, стопанският
комплекс към вилата се е съхранил в значително по-малка степен. Неговото предназначение е да осигури дейността по експлоатацията на земите, съхранението и обработката на селскостопанската продукция, инвентара и др. Няма конкретни данни за характера на развиваната селскостопанска дейност.
Вилата се обитава до третата четвърт на IV век. Разрушаването й се свързва с голямото опустошение на околностите на Адрианопол през 378г, когато римската армия под командването на Валент е разбита от готите, а самият император е ранен в боя и отнесен от своите най-близки войни до вила в близост до бойното поле. В последствие, готите откриват това убежище на ранения император, превземат и опожаряват вилата и убиват самия император. Много е вероятно, тези събития да са се разиграли именно при Вила Армира.

Крепост Неузетикон (Неутзикон) - с.Мезек
В околностите на село Мезек (община Свиленград), на възвишението Калето се издигат останките от средновековна византийска крепост от края на ХІ в. Тя е най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда. Построяването на твърдината се отнася към времето на византийския император Алексий І Комнин (1081-1117г). Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60м и са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Крепостната стена е завършвала със зъбери, които са били запазени до 1900г. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10 м. Пет от кулите са разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена. Крепостта е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в. Тя е замислена като солидно фортификационно звено и в нея е имало интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителите припаси. Многобройни са намерените железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти и други подобни предмети пък разказват за бита на обикновеното население. Крепостта при с. Мезек е била много добре запазена до началото на XXв. Част от нея е разрушена около 1900г, когато оттам са вземани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена. Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им.
Районът около Средновековната крепост край Мезек е превърнат в център за атракции. На крепостта са експонирани декори на стражева зала и оръжейна, а наоколо е разположен военен лагер с палатки, шатри, военно снаряжение и манекени в автентични костюми. Посетителите ще могат да стрелят с лък и арбалет, да нареждат пъзел или да играят шах с 50-сантиметрови фигури, да хвърлят ласо, да се снимат в царски и рицарски костюми. След многобройните игри ще могат да отдъхнат край 4-метрово огнище, сядайки на дънери и пънчета.

Осигурено от Evelin R