105 години след рождението на Парашкев Хаджиев, на 2 Август Държавна опера - Русе ще представи произведението му в седем картини, единствената българска опера "Мария Десислава".
Парашкев Хаджиев е роден е на 14 Април 1912г. Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател на Софийската опера) и на оперната прима Дойчина Хаджиева. Завършва софийска Консерватория (1936г) с пиано при проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров). Веднага след това специализира композиция във Виена при Й. Маркс (1937г), във Висшето училище по музика в Берлин при Х. Тисен (1938-1940г), след което учи и в Прага.
След завръщането си в България става преподавател по хармония в Консерваторията, от 1947г над 4 десетилетия е професор по хармония и композиция. Проф. Хаджиев се утвърждава като един от авторитетните музикални педагози в страната. Автор е на най-известните български учебници по хармония елементарна теория, възпитали покления български музиканти. Педагогическата дейност на Хаджиев е особено ефективна.
Парашкев Хаджиев е Председател на Съюза на българските композитори в периода 1990-92г. Получава Димитровска награда през 1962г, става народен артист (1982г). Почетен гражданин е на София, Пловдив, Варна и Русе. Умира на 28 Април 1992г.
Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. Той е автор и на симфонична и камерна музика, множество хорови и масови песни, стотици детски и училищни песни и упражнения, десетки забавни песни, музика към игрални филми и други. С висока стойност са неговите над 5000 хармонизации на народни песни. Написал е и 2 струнни квартета (1948, 1953г), 2 сонати за цигулка и пиано (1940, 1946г), концертино за цигулка и оркестър (1941г), концертино за флейта и оркестър (1945г), сюита за цигулка и пиано (1940г), симфонична "Младежка танцова сюита" (1952г), пиеси и сонати за пиано, цигулка и две цигулки. Голяма част от творчеството му е издадена. За музиката на Хаджиев е характерно метро-ритмическото разнообразие, основано върху неравноделни народни размери, ясна и стегната форма, преобладаване на лирико-хумористична тематика. Като ярка следа в творчеството остава създаването на единствената българска опера "Мария Десислава".
История на творбата
Операта "Мария Десислава" от Парашкев Хаджиев по либретото на поета и драматурга Камен Зидаров получава своята световна премиера на сцената на Русенската опера през 1978 година.
Парашкев Хаджиев написва ролята на Мария Десислава специално за Мария Венцеславова, а ролята на последния български цар от Търновското царство и нейн брат - за съпруга на Венцеславова - баритона Анастас Анастасов. Композиторът бил покорен от красотата на гласа и актьорските умения на русенската певица. Така той решава тя да бъде неговата първа Мария Десислава.
Мария Венциславова е най-ярката сред звездите на Русенската опера в нейния разцвет през 70-те години на 20 век. По това време със своя съпруг, баритона Анастас Анастасов, си партнират и оставят незабравимо впечатление в оперните драми "Тоска" (Флория Тоска и барон Скарпия) и "Макбет" (Лейди Макбет и Макбет). Така се случва и с партньорството им в "Мария Десислава". Те са сред най-забележителните певци в историята на Русенската опера. Родители са на световно известните певци, братята Венцеслав Анастасов (баритон) и Орлин Анастасов (бас).
Премиерата на операта "Мария Десислава" от Парашкев Хаджиев се състояла на 23 Аарт 1978 година в рамките на фестивала Мартенски музикални дни. Диригент е Ромео Райчев, а режисьор - Аврам Георгиев. В главните роли са: Анастас Анастасов, Мария Венциславова, Иван Консулов и Стефан Димитров.