"Мъже на изчезване" с Красимир Ранков на 10 Юни или "Любовен кръговрат" на 11 Юни, в Драматичен театър "Адриана Будевска"

Драматичен театър "Адриана Будевска" кани бургазлии на театър! Дори имате и опция за избор между две постановки, с ваучер за 7лв, вместо за 16лв:

• "Мъже на изчезване" с Красимир Ранков на 10 Юни от 19:00ч в Основна зала;
• "Любовен кръговрат"на 11 Юни от 19:00ч в Основна зала.

За постановките:

"Мъже на изчезване"
Какво се случва с мъжете днес? Къде са? Феминизмът по-опасен ли е от масонството? Колко далече сме от нова епоха на матриархат? И всъщност, колко категорична е днес разликата между половете?

Все въпроси, в търсене на отговорите на които ни заплита една от най-бляскавите съвременни комедии - "Мъже на изчезване" от Жан Жак Брикер и Морис Ласег.

Режисьор: Иван Савов.
С участието на: Краси Ранков, Асен Лозанов, Деница Денчева, Димитрина Тенева, Стоян Памуков.

"Любовен кръговрат"
Актьори: Асен Лозанов, Деница Денчева, Димитрина Тенева, Димитър Мартинов, Ива Папазова, Невена Цанева, Никола Парашкевов, Розалия Абгарян, Стефан Иванов, Юрий Ангелов

Автор - Артур Шницлер
Превод - София Тоцева
Постановка - Борислав Чакринов

"Целият живот е игра. Мъдър е този, който го е разбрал." - казва Артур Шницлер (1862-1931), пожънал небивал успех в началото на ХХ в. Лекар от Виена, подобно на Фройд, той се интересувал много от скритите подбуди за човешките постъпки. Заради ироничното му и критично отношение към света мнозина виждали в него склонност към цинизъм и песимизъм. През 1921 г. пиесата му "Любовен кръговрат" предизвиква шумен естетически скандал. Обявена е за най-скандалната пиеса на столетието. Но докато съществуват отношения между жените и мъжете, пиесата неизменно ще предизвиква интерес.

Дори и да не познаваш биографията на автора не е трудно да се предположи, че преди век подобен текст е можел да се появи само в един единствен европейски град и че това е Виена. В него доктор Фройд вече се отказвал от примитивното лекуване на неврозите и търсел истинските причини за появата им. През 20-те години на миналия век където и да била поставяна (или дори публично четена) след първото представление моментално била забранявана. Така се случило не само във Виена, но и в Будапеща, и в Берлин. Пиесата изобщо не е вулгарна и дори е написана с декадентско изящество. Големият град е представен от автора като място на всеобща похот, но стилът на диалога е по-скоро еротичен, отколкото циничен.
В днешно време пиесата отдавна е загубила скандалната си окраска. Останал е големият проблем за смисъла на любовта и за отношението към живота.