Ники Илиев и Елена Петрова в постановката "Робин Худ" - на 15 август, в Летен театър - Велико Търново

Някога, преди много векове, повечето от англичаните не били свободни хора. Те не можели да избират нито къде да живеят, нито за кого да работят. Тогава, в тъмата на Средновековието, обществото било строго разделено на господари и крепостни селяни. Господарите получавали земята по волята на краля заедно със селяните като част от инвентара. Селяните били принудени да превиват гръб от зори до мрак, за да има и за тях, но най-вече за господарите. Тези, които все пак дръзвали да се бунтуват или да избягат, били задържани като разбойници, връщани обратно и дамгосвани с нажежено желязо като добитък или хвърляни да изгният в тъмница.

По това време Крал Ричард - Лъвското сърце потеглил на кръстоносен поход да освободи Ерусалим от сарацините, но получените вести за беди и размирици го призовали да тръгне обратно, ала по пътя бил заловен и хвърлен в тъмница - никой не знаел точно къде - и малцина в Англия вярвали, че ще се завърне някога. Това използвал брат му Джон и узурпирал трона. Джон бил жесток и безмилостен и повечето му приближени не били по-добри от него. Те имали нужда от пари, а най-лесния начин да ги получат бил да обвинят някой богат човек в измяна или престъпление , да го обявят извън закона и да си присвоят замъка му, както и целия му имот, заедно със селяните...За тази работа принц Джон назначавал шерифи, които да упражняват неговото правосъдие в градовете и областите. В полезрението на шерифа на Нотингам попаднал и Робин Худ или Сър Робърт Локсли, който бил син на богат земевладелец или благородник от стар саксонски род. Казвали за него, че е побъркан глупак, който оказвал помощ на всякаква измет и дори на престъпници, лично той убивал елени в кралската гора, често изпразвал кесиите на търговци по пътя и раздавал парите на бедните селяни...Някои го наричали разбойник, други - закрилник. Но едно се смятало за безспорно - нямало друг такъв изкусен стрелец с лък. Може би просто щеше да си остане един разбойник, ако не беше срещнал Мариам - Кралицата на неговото сърце...

"О, Мариам девойка е честита
И няма никога да бъде друга,
Докато Робин из гората скита -
А после ще му стане тя съпруга,

Веднага щом крал Ричард се завърне…"
Балада от А. Мънди - 1601г.

"Робин Худ дали е буден? В Шъруд зазорява.
Сиви призраци се скитат в горската дъбрава.
Сянка на елен се мярна - готви се за скок,
Сянка на юнак надува сребърния рог…
Със веселата си дружина пак иде Робин Худ.
Чуй! Рог ловджийски проехтява из волен Шеруд,
Разбойниците мъртви крачат в зеления лес,
А времето назад отстъпва … Като че става днес!"
Балада от А. Нойс - 1903г.