Гледайте Полина Недкова и Симеон Лютаков в "Отело" - на 25 Октомври, на Основна сцена в ДТ "Стоян Бъчваров"

Публиката не диша. Въздухът се реже с нож. Злото е сторено, краят е предизвестен. Остават броени дни до фаталната прегръдка на ревността, в която Дездемона ще намери смъртта си.

В ролите на влюбените съпрузи гледайте Полина Недкова като Дездемона и Симеон Лютаков като Отело. Пенко Господинов е завистливият и злонамерен интригант Яго.

Автор - Уилям Шекспир
Превод - Валери Петров
Постановка - проф. Пламен Марков
Сценография - Мира Каланова
Костюми - Габриела Кърджилова
Композитор - Петя Диманова
Хореография и сценичен бой - Камен Иванов
Асистент режисьор - Николай Кенаров, Траяна Минкова
Консултант по африкански театър - Бистра Окереке
Визия и плакат - Симеон Лютаков
Фотографии - Тони Перец

Действащи лица и изпълнители:
Дожът на Венеция - Валентин Митев
Брабанцио, венециански сенатор - Стоян Радев
Грациано, брат-близнак на Брабанцио - Стоян Радев
Отело, мавър, генерал - Симеон Лютаков
Касио, лейтенант - Ненчо Костов, Станислав Кондов
Яго, адютант на Отело - Пенко Господинов
Родриго, венециански благородник - Адриан Филипов
Монтано, управител на Кипър - Николай Божков
Лодовико, пратеник на Венеция - Ивайло Иванов
Шут на Отело - Николай Кенаров
Синът на дожа - Константин Соколов
Свещеник - Пламен Димитров
Дездемона, съпруга на Отело - Полина Недкова
Емилия, съпруга на Яго - Александра Майдавска
Бианка, кипърска проститутка - Гергана Арнаудова
Танцьорки - Бистра Окереке, Реджина Стойчева

"Пиесата "Отело", известно е от справочниците и oт онова, което всички поназнайваме оттук-оттам, е за "ревността, онова чудовище зеленооко, което прави смешни тез, които му служат за храна!" Пиесата "Отело", даже чичо Гугъл знае, е за възрастен черен мъж, който в изблик на неоснователна ревност, удушава красивата си млада бяла жена. Пиесата "Отело" е за свръхзлодея, свръхинтриганта Яго, който преуспява в своите пъклени планове да руши щастието на другите. Какъв прекрасен сюжет за сериал за домакини, за комикс, за антирасистка пропаганда! Но ако авторът е Шекспир, може да става дума и за предателството на индивида към общността, към рода, към семейството, към които принадлежи, но и за отмъщението на тези групи към индивида, който не иска повече да е заложник на своята общност, на нейните ограничаващи уникалната му индивидуалност морал и кодекс от правила. Ако авторът е Шекспир, можем да осъзнаем, че това е страшно, като влакче на ужасите, но може в същото време да е забавно като влакче на ужасите. Че може да е неочаквано и съвсем съвременно, атрактивно в изграждането наново на вечния сюжет отново пред очите на зрителите. Може да е наистина вълнуващо и неочаквано, а да не е просто уважителен поклон пред познатата класика. Правим опит да се възползваме от тези възможности. Вълнуваме се, забавляваме се, каним и публиката да се включи!" (проф. Пламен Марков)