Спектакълът "Ботушът", част от 104-ти творчески сезон - на 17 Декември на Сцена филиал, Варна

Тази година се навършват 80 години от Народния съд - извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945 г.

"БОТУШЪТ"
от Лило Петров, награда ИКАР 2024 в категория Драматургичен текст
Режисьор: Стоян Радев Ге.К.
Художник: Даниела Николчова
Композитор: Калин Николов
Вокали: Деница Серафим
Плакат, графичен дизайн: Славяна Иванова
Фотограф: Тони Перец
Трейлър Ангел Кунев

В ролите:
Петър - КОНСТАНТИН СОКОЛОВ - награда АСКЕЕР 2024 в категория ВОДЕЩА
МЪЖКА РОЛЯ; награда ВАРНА за ярки постижения в областта на културата за 2024 г.
за изключително актьорско майсторство в изграждането на силно въздействащия
образ на обущаря Петър.
Бачи - НИКОЛАЙ БОЖКОВ
Симеон - НЕДЯЛКО СТЕФАНОВ - номинация за АСКЕЕР 2024 в категория
ПОДДЪРЖАЩА МЪЖКА РОЛЯ
Георгиев - СТАНИСЛАВ КОНДОВ
Гласовете на Красимир Добрев, Христо Колев, Димитър Костадинов, Траян Лечев, Стоян Радев.

Награда за мъжка роля от МФ "Друмеви театрални празници" - Шумен за колективното изпълнение на Константин Соколов, Николай Божков и Недялко Стефанов за играта им в спектакъла "БОТУШЪТ", реж. Стоян Радев Ге.К.!

"Времето, когато площадите бяха преизпълнени с народ, който скандираше "45 години стигат" и пееше "Комунизмът си отива, спете спокойно, деца", остана далеч назад. Хората от моето поколение нямат никакъв спомен нито за онези 45 години, нито за началните години на прехода, които за нас бяха детски сън. В училище се преподаваше много повече за извращенията на националсоциализма, отколкото за нашия социализъм. Знаем откъслечни неща за него от родителите си, от семейната ни история. Върху разказа за тоталитарното минало тихомълком се наложи един друг фалшив разказ, който изпълва някои с носталгия. С "Ботушът" се опитвам да разкажа на поколението си за престъпленията на тоталитарния режим, да проумея механизмите им, да запазя във времето поне малка част от безбройните истории, които избледняват с всеки изминал ден. Трудно е да се говори за убитите, измъчваните, изселените, репресираните. За неосъществените съдби, за изкривените животи, за унизителните компромиси, за бодряческите комсомолски рапорти, за кварталното доносничество, за другарските съдилища. За повсеместното бездарие, обуто в ботуши. Но този разговор става все по-належащ, при това не само заради паметта, а и заради времето, в което живеем. Именно сега, когато опасността от повторение е по-голяма от всякога, трябва да се вглеждаме в процесите, довели отделни човешки същества до изстъпления отвъд най-страшните ни представи. Защото някога и те са били деца."
- Лило Петров

Албум със снимки от спектакъла можете да разгледате тук.
Плейлист с рекламни видеа можете да гледате тук.
Интервю с автора Лило Петров, син на Теодора Димова, внук на Димитър Димов, прочетете тук.
Режисьорът и актьорите разказват за преживяването "БОТУШЪТ" в интервю по Дарик Варна тук и по БНР Артефир тук .