Симфоничен концерт с творби от Фредерик Шопен и Йоханес Брамс на 13 Октомври, в Държавна опера - Варна

Любителите на симфоничната музика ще могат да се насладят на доза хубава музика на сцената на Държавна опера - Варна!

Симфоничен концерт с творби от Фредерик Шопен и Йоханес Брамс на 13 Октомври от 19:00ч на Основна сцена - за 10лв, вместо за 20лв!

Повече за концерта:

Любителите на симфоничната музика ще се срещнат с две свои любими творби - Ф. Шопен - Концерт за пиано и оркестър N2 (Фа минор) и Четвърта симфония от Йоханес Брамс.

Под диригентската палка на маестро Ералдо Салмиери ще свири
Симфоничният оркестър на Държавна опера - Варна със солистка
Антонина Бонева - пиано.

Диригентът Ералдо Салмиери представя себе си като музикант с
австрийско-италиански произход. Роден е през 1963г в Линц, учи в Консерватория «Джузепе Верди» в Милано и завършва Музикалния университет във Виена, където посещава диригентния клас Otmar Suitner.

След това посещава майсторските класове на Пиер Дервау в Ница и Карло Мария Джулини в Сиена и е поканен от Хербърт фон Караян в Залцбург и Виена, като асистент при репетициите.

Ералдо Салмиери дебютира на сцената през 1989г в Deutsches Theater в Мюнхен с операта «Бохеми» от Дж. Пучини. Следват оперите "Травиата", "Набуко" и "Мадам Бътерфлай". Следващите му гастроли като диригент са на сцените в Будапеща, Дюселдорф, Берлин Цюрих, Осло и други европейски оперни театри. Гостувал е на сцената на Софийска опера и балет.

Дирижирал е Софийска филхармония, а в периода 1992-1996г е диригент на Нов симфоничен оркестър в София. Следват многобройни ангажименти за участия в европейски фестивали и гостувания в престижни оперни театри. От 2007г Ералдо Салмиери е диригент на фестивала "Опероса", разработвайки програми за млади певци и младежки оркестри. Работи активно в Полша, където осъществява редица премиери на опери.

През 2017г Маестро Салмиери е поканен за музикален директор на "Рихард Вагнер - Международни продукции".

Пианистката Антонина Боневазавършва НМА "Проф. П.Владигеров'' при доц. Катя Казнджиева и проф. Николай Евров. Специализира в Кралската консерваториа в Антврпен, Белгия при проф. Фредерик Геверс. Получава много ласкави оценки от световноизвеестни пианисти при посещенията в майсторските й курсове в Германия, Франция и Италия при Алдо Чиколини.

Тя печели Наградата "Ланчано'' и персоналната награда нa С. Пертикароли. Това я отвежда в Рим, като солистка на Международен оркестър под егидата на ЮНЕСКО. Концертира в Белгия, Италия, Франция, Австрия, Англия, Швеция, Гърция, Турция и др. и във фестивалите Радио Франс, Музкално лято Френтана, Алекс де Врийз, Апоония, Среща на клавиатурата, Варненско лято, Салон на изкуствата в Международен културен център и Кралската опера, Антверпен, Театър Шатле и Зала Гаво Париж, Театро Олимпико и Театър Екселсиор Италия, Зала Бьозендерфер в Мюзикферайн Виена, Концертхюсет Стокхолм, Кемал Режит Хол Истанбул, Зала България, НДК и др. Била е солистка на всички симфонични оркестри в страната. Свирила е под палката на Робърт Гутер, Жан Ив Годен, Шунго Мориама, Марко Теца, Ералдо Салмиери, Лучано Ди Мартино, Джилберто Серембе, Мицуйоши Оикава, Георги Димитров, Станислав Ушев, Свилен Симеонов, Иван Кожухаров, Димитър Панов, Георги Чапразов. Музицира със сестра си - Валери Попова и племенницата си - Александрина Пендачанска, с Дина Шнайдерман, Елмира Дърварова и др. БНТ реализира филм-портрет за концертната и педагогическата й дейности. БНР, Радио Франс, БНТ и италиански телевизии излъчват нейни записи. Записва за фирмата "Старс Рекордс'' творби от Бах, Бетовен и Брамс.

В репертоара й са произведения от Моцарт, Шуман, Лист, Франк, Григ, Дебюси, Кабалевски, Владигеров, Пипков, Казанджиев. През годината на Шопен, тя е поканена в Почетния комитет за юбилейните чествания. Свири в Театро Олимпико в Италия., за което IL Giornale di Vicenza пише: "Изключителната българска пианистка Антонина Бонева я чухме в прочувствената и лирична интерпретация на фамозния втори клавирен концерт на Шопен. С абсолютното техническо господство, изящната гъвкавост на звука и пеещата мелодичност Бонева получи най-горещите овации на публиката, които доведоха и до нейния солов бис''. Именно този концерт ще изпълни Антонина Бонева и във Варна.
Антонина Бонева посвещава своето изпълнение на своя баща -
виолончелиста БОНЧО БОНЕВ (1916 - 1997г), който е роден във Варна в семейство с традиция и силна любов към музикалното изкуство. Бончо Бонев започва да изучава виолончело и има щастието да учи при големия виолончелист, професор във Виенската консерватория Славко Попов. Това дава голям тласък в развитието на младия виолончелист, който заедно с брат си многократно се изявява в различни камерни формации. Първото си висше образование Бончо Бонев завършва в Търговската академия в град Варна.

През 1940г при гостуване на Царският симфоничен оркестър във Варна, проф, Саша Попов чува негово изпълнение и веднага го кани в София, да се яви на конкурс за помощник концертмайстор. През този период Бончо Бонев е ученик на големия полски виолончелист Мечислав Хоерман, пребиваващ по това време в България.

Второто си висше образование завършва в Българската държавна консерватория 1948г, в класа на Константин Попов. Специализира при големия румънски виолончелист Раду Алдулеску през 1950г. Концертната му дейност обхваща, както изяви като солист на Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на Българското Национално Радио и симфоничните оркестри в България, така и солови и камерни концерти. Композиторът Панчо Владигеров кани Бончо Бонев, заедно с Васил Стефанов да изсвирят за първи път и да запишат за БНР неговото първо българско трио. Партньори в камерните изяви на виолончелиста, освен това са и JIюба Енчева, Недялка Симеонова, Вера Попова, Петко Дреников, Величка Савова, Тодор Въжаров и други.

Той записва със симфоничния оркестър на БНР Концерт за виолончело и оркестър В dur от Бокерини. Свири с Варненската филхармония и също записва с тази филхармония Концерт за виолончело и орекестър от Стефан Ременков. Репертоарът на Бончо Бонев включва концерти от Чайковски, Бокерини, Хайдн, Шуман, Сен-Санс, Дворжак, сонати от Бетховен, Брамс, триа от Чайковски, Аренски, Райсигер, Черкин, Владигеров, солови творби от Бах, Попер, Бокерини, Мясковски, Албениц, Форе, Касадо.

Бончо Бонев печели конкурс в Софийската опера през 1950г. и е неин чело - концертмайстор в продължение на 36 години. Концертмайстор е на оркестъра на Кралската Фламандска Опера в Антверпен, Белгия от 1977 до 1984 година. Награждаван с три златни държавни ордена и със "Златна лира", на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.

Фредерик Шопен (1810 - 1849) е велик полски композитор, роден в Железова воля край Варшава. Творчеството му е почти изцяло ограничено в областта на клавирната музика. То обхваща 2 концерта, 3 сонати, балади, фантазии, полонези, мазурки, валсове, ноктюрни, концертни етюди, прелюди, емпромптюта, скерца и др. Музиката на Шопен е дълбоко свързана с полското музикално творчество, проникната е от гореща любов към родината и нейната трагична съдба.

Вторият концерт във фа минор опус 21 блика от чисти, неподправени емоции, в съзвучие с младостта на автора. Йоханес Брамс е велик немски композитор, един от най-ярките представители на романтизма в музиката. Написал е 2 концерта за пиано, един за цигулка и един за цигулка и виолончело.

Четвъртата симфония е една от най-съвършените и самобитни творби на Брамс. С разтърсващ драматизъм и непреклонна твърдост на духа в нея се разказва за трагичните перипетии на житейската борба.