"Реквием" от Верди на 2 Юни, в Зала 1 на ФКЦ - Варна

Едно събитие с участие на Симфоничен оркестър и хор при Варненската опера и Смесен хор "Морски звуци". Време е за Реквиема на Верди!

Вход за "Реквием" на 2 Юни от 19:00ч в Зала 1 на ФКЦ - Варна - за 7.49лв, вместо за 15лв!

Повече за събитието:

На диригентския пулт ще застане маестро Борислав Иванов. Диригенти на хоровете са Стефан Бояджиев и Росица Щерева.

С Реквиема на Верди ще бъде отбелязана една година от кончината на оперната певица София Иванова, съпруга на маестро Борислав Иванов и нееднократно изпълнявала през годините
сопрановата партия от това произведение.

Солистите са специално подбрани измежду колеги и приятели, с които София Иванова си е партнирала на сцената. Това са Елена Чавдарова-Иса - мецосопран, Калуди Калудов - тенор и Ивайло Джуров - бас. Към тях ще се присъедини солистката на Държавна опера-Варна Димитринка Райчева – сопран.

Реквием е музикална композиция, базирана на текстовете на римо-католическата заупокойна литургия.

Джузепе Верди замисля своя Реквием в края на 1868 година след смъртта на Росини. Така той решава да почете паметта на "най-уважавания италиански композитор". Идеята е най-талантливите композитори по това време да се обединят и да напишат траурна меса по повод годишнината от смъртта на Росини. По жребий на Верди се пада заключителната част - Libera me. Този "Реквием" бил написан през ноември 1869 година, но така и не е изпълнен.

По-късно Верди решава да напише свой собствен "Реквием" в чест на Росини, но работата тече мудно. Тласък за по-скорошното завършване на произведението дава смъртта на знаменития писател Алесандро Мандзони през май 1873г, пред когото Верди се прекланя още от младежките си години, считайки го за "образец
на добродетелта и патриотизма". Верди завършва своя "Реквием" на 10 април 1874 година. Първото му изпълнение се състои точно една година след смъртта на Мандзони - на 22 май 1874 в миланската катедрала "Сан Марко", а зад диригентския пулт застава самият автор. След няколко дни Реквиемът с огромен успех бива изпълнен в Миланската Ла Скала. Следват също толкова успешни изпълнения през 1875 година под диригентството на автора в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург и други. Вероятно поради факта, че смъртта на Мандзони е била за Верди огромна лична загуба, той създава произведение дълбоко драматично, с присъщата на романтизма острота на преживяванията.

Произведението е любимо на публиката навсякъде по света. Със силата на музиката то носи откровението и дълбините на човешката душа - толкова силна и същевременно толкова слаба пред изпитанията на живота и пред неизбежността на смъртта. То носи трепета пред могъществото на Твореца и същевременно - полета на вдъхновението на човека-творец на своя малък свят.

Димитринка Райчева - сопран е родена в гр. Добрич. Завършва НУИ "Любомир Пипков" и НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София. През 1994г участва в Първия национален конкурс "Млади музикални дарования" и получава наградата, учредена от проф. Павел Герджиков за най-добро изпълнение на българска песен и специалната награда, учредена от г-жа Валери Попова.

През септември 1996г участва в Международния младежки
фестивал "Бряг на надеждата" (Добрич) и за отличното си изпълнение във финалния кръг е удостоена с Грамота и Награда за най-добро представяне от страната домакин.

През 1998г завършва висшето си образование и взема участие в студентския спектакъл "Медиумът" от Джан Карло Меноти, където изпълнява ролята на Мисис Нолън, под режисурата на
акад. Пламен Карталов. Следват участия в концерти и спектакли в България и чужбина.

През септември 2008г е финалистка на Конкурса за млади
оперни певци в Алкамо, Сицилия, а през октомври същата година е наградена със специално отличие на конкурса "Мирике" в Контурси Терме, Италия. Там получава и покана за участие в няколко курса на известната оперна певица Лелла Куберли и
диригента Даниеле Молес.

На XIV-тия Международен конкурс за млади оперни певци
“Борис Христов” (2009 г.) след успешен сценичен дебют в ролята на Амелия от операта "Бал с маски" на Дж. Верди е
удостоена с Трета награда, бронзов медал и диплом.

От 2010г започват участията ѝ в постановките "Рейнско
злато", "Пръстенът на нибелунга" и "Валкюри" на Рихард Вагнер на сцената на Националната опера и балет. През юли 2011г с успех изпълнява ролята на Амелия от оп. "Бал с маски" на Верди в
премиерен спектакъл в рамките на ММФ "Варненско лято" - копродукция на Националната опера и балет и Държавна опера – Варна.

От октомври 2011г е част от постоянния солистичен състав на Държавна опера – Варна.

В репертоара ѝ присъстват ролите на Аида от едноименната
опера на Верди, Леонора от Трубадур, Елизабет от Дон Карлос,
Тоска от едноименната опера на Пучини, Абигайл от Набуко и други.

През месец май 2013 участва в премиерните спектакли на
"Залезът на боговете" от Р. Вагнер, постановка на Националната опера и балет – София, където изпълнява три роли под режисурата на акад. Пламен Карталов и диригентската палка на Ерих Вехтер (Германия).

Следва участието ѝ през месец юни в "Рейнско злато",
"Валкюри" и "Залезът на боговете", като част от цялостното представяне на тетралогията "Пръстенът на нибелунга" по повод честванията на 200-годишнината от рождението на Р. Вагнер.

Елена Чавдарова-Иса – мецосопран е родена в семейство на музиканти. Завършила е Пловдивското музикално училище и Държавната музикална академия "Панчо Владигеров"– София в класа на доц. Ирена Бръмбарова. Специализирала е в Студия за млади оперни певци към Софийската опера. През сезон 1992/93г дебютира в ролята на Мадалена от оп. "Риголето" на Верди в Пловдивската опера, където е солистка и до днес. От 1997г е постоянен гост - член на Софийската опера.

Елена Чавдарова е лауреат и носител на награди от три престижни международниоперни конкурси: ІІІ награда от Конкурса за
млади оперни певци "Борис Христов" (1996), Първа специална награда от конкурса в Билбао (Испания – 1996) и поощрителна награда от конкурса в Токио през 1997г.

В репертоара на певицата са почти всички най-известни мецосопранови главни солистични роли от оперите на Джузепе Верди: Амнерис (Аида), Еболи (Дон Карлос), Азучена (Трубадур), Фенена (Набуко), Мадалена (Риголето), Реквием; Сузуки (Мадам
Бътерфлай) на Джакомо Пучини, Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, Лола от Селска чест на Пиетро Маскани, Олга от Евгений Онегин на Чайковски, Кончаковна от Княз Игор на
Ал. Бородин и други.

Елена Чавдарова-Иса има гастроли в най-реномираните
оперни театри на Европа, Азия и Латинска Америка. Пяла е с Миланската филхармония под диригентството на Рикардо Шайи, участвала е в постановка на оп. "Княз Игор" на сцената на Дойче опер в Берлин. Певицата е гостувала на сцената на Националната опера в Лисабон, Рио де Жанейро, в Театро Ариага – Билбао,
"Аудиторио" - Мадрид, и други испански театри, Нов национален театър – Токио, "Елизабет хол", "Мюзикхале" – Хамбург и други театри и концертни зали.

Партнирала е на известни оперни певци като Луис Лима, Николай Геда, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Бойко Цветанов, Кармела Римиджо и други.

Големият български тенор със световна слава,Калуди Калудов е израснал в гр. Варна. През 1978г завършва оперно пеене в Държавната музикална академия – София в класа на доц. Лиляна Жабленска и продължава да се развива като тенор като ученик на известния наш певец и музикален педагог Никола Николов. Дебютът му като певец е през 1978г в ролята на Алфред в операта Травиата на Джузепе Верди.

От 80-те години и досега международната кариера на Калуди
Калудов е възходяща и той е нареждан от ценителите на операта в челото на тенорите в света. Пял е във Виенската Щатс Опер , Ла Скала , Лисео (Барселона), Ковън Гардън, Метрополитън и други световни оперни театри. Изпълнявал е главните тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Маскани, Бизе, Леонкавало и други. Партнирал е на изпълнители от световна класа и е работил с
диригенти от световна величина, като Рикардо Мути, Фабио Луизи, Клаудио Абадо. В репертоара му има редица партии
от оратории и концертни изпълнения.

От 1990г Калуди Калудов живее в Полша и пее в най-големия полски оперен театър – Театр Велки във Варшава. През 1992г той създава и е артистичен директор на Фестивала за вокална музика Viva el canto в полския град Чешин. От 2003г е преподавател в Музикалната академия на Катовице. След 1994г Калуди Калудов ръководи няколко майсторски класа в Полша, Италия и България. В последните години Калуди Калудов живее отново в България, преподава в НБУ, известно време е директор на Пловдивската опера, пее във всички оперни театри на страната, води майсторски класове. През 2003 година е удостоен със
званието "Почетен гражданин на Варна". Калуди Калудов има записи в най-големите звукозаписни компании. На полския пазар е особено популярен дискът му "О, звезда Витлеемска", за който е носител на Златна плоча.

Ивайло Джуров – бас е роден в Русе през 1973г. Завършва камерно пеене в Кралската консерватория в Хага (Холандия) през 1994. От 1995-1997 специализира оперно пеене при Александрина Милчева. Професионалния си дебют прави през 1996г на Великденския фестивал – Пловдив с Великденска оратория от
Бах. От 1997-2000 работи с оркестъра на БНР, като през 1998 открива с този състав Международния фестивал "Софийски музикални седмици", а с хора на БНР осъществява записи и концерти на църковно-славянски песнопения. През 2001г дебютира в ролята на Фигаро от "Сватбата на Фигаро" и Лепорело от "Дон Жуан" от Моцарт в Белгия и Холандия. През март 2002 изпълнява "Магнификат" от Бах заедно с Orchestra of the Age of Enlightenment и диригента Рене Якобс в Лайпциг. Повратен етап в развитието на Ивайло Джуров е ролята на Филип Втори в
"Дон Карлос" от Верди. През 2003г гастролира с тази роля, както у нас, така и в Австрия, Германия, Гърция, Белгия, Холандия, Франция, Испания, САЩ и други. Оперният му репертоар включва партии като Банко, Захария, Рамфис, Филип Втори в оперите на Верди, Ескамилио в "Кармен" на Бизе, Дон Жуан и Фигаро от оперите на Моцарт и други. Широко застъпва и творби в кантатно-ораториалния жанр като "Реквием" (Моцарт), "Магнификат" и "Коледна оратория" (Бах), "Стабат матер"
(Росини), "Нелсън-меса" и "Сътворението" (Хайдн), "Месия"(Хендел), "Немски Реквием" (Брамс), Девета симфония (Бетовен), 14-та симфония (Шостакович), "Реквием" от Верди.