Премиера на спектакъла "Отело" на 22 Януари, в Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Вижте сценичното претворение на Шекспировата трагедия "Отело", в превод на Валери Петров! Запазете своите места в Драматичен театър "Стоян Бъчваров"!

Повече:

Режисьорската трактовка е на изтъкнатия български режисьор проф. Пламен Марков, признат шекспировед, поставял различни заглавия от Шекспир или по Шекспир на сцените на Народния театър, Малък градски театър зад канала, Софийска опера и балет, Театър "Сълза и смях", НАТФИЗ, също в Добрич, Стара Загора и разбира се Варна. След неговия "Ричард III" от 2011 година, превърнал се в една от най-успешните, отличени с най-много награди, постановки на Варненския драматичен театър, последва елегантната романтична драма "Влюбеният Шекспир" от Ли Хол по едноименния звезден филм с българска премиера от януари 2017. И сякаш съвсем логично, януари 2020 идва под знака на Шекспир и проф. Пламен Марков.

Екипът
За сценичното претворяване на "Отело", в превод на Валери Петров, режисьорът работи в екип със сценографката Мира Каланова, костюмографката Габриела Кърджилова, композиторката Петя Диманова и хореографа по сценичния бой Камен Иванов. Асистент режисьори са Николай Кенаров и Траяна Минкова, а за консултант по африкански театър е привлечена екзотичната Бистра Окереке, с българо-нигерийски произход, завършила неотдавна актьорско майсторство в НАТФИЗ.

В ролята на разкъсвания между любовта и ревността Отело се превъплъщава харизматичният Симеон Лютаков, създал през последните години много интересни образи на театралната сцена, филмовия и телевизионния екран. Ролята на неговата вярна съпруга и невинна жертва Дездемона е поверена на младата Полина Недкова, която впечатлява освен с последователното нюансирано изграждане на театралните си роли, също като влогър и автор на btv предаването "Като на кино". Образа на коварния злодей Яго, адютант на Отело и двигател на трагичните събития в пиесата, защитава преподавателят в НАТФИЗ и добре познат от театралната и филмова сцена Пенко Господинов, свързал значителна част от творческия си път с Варненския драматичен театър. Лейтенант Касио, антипода на Яго, пресъздават ярките млади варненски актьори Ненчо Костов и Станислав Кондов. Стоян Радев, признат за най-добрия Ричард III, с ИКАР за главна мъжка роля в едноименната постановка на проф. Пламен Марков, изгражда образите на венецианския сенатор Брабанцио и неговия брат-близнак Грациано.

Участват още: Валентин Митев, Цветина Петрова, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Ивайло Иванов, Николай Кенаров, Константин Соколов, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Бистра Окереке и Реджина Стойчева.

Историята
Всички те са потопени всеотдайно в атмосферата на "Отело", безсмъртната трагедия на Шекспир, написана в бял стих, петстъпен ямб и проза (1603-1604). Сюжетът, който не е оригинален, се базира върху "Дездемона и мавърът" от сборника с новели "Хекатомити" (1565) на италианеца Джовани Чинтио. Тъй като не е известен английски превод на сборника, се предполага, че Шекспир го е чел на италиански или френски език. Други евентуални източници за Шекспировата трагедия биха могли да бъдат "Естествена история" на Плиний Стари и "Географска история на Африка" от Лъв Африкански. Историята на Отело вдъхновява, наред с Шекспир, и много други творци, оставили забележителни произведения в световната съкровищница на изкуството. Сред тях се открояват Джузепе Верди с едноименната опера по либрето на Ариго Бойто и в по-ново време Марк Шагал, чиято картина "Отело и Дездемона" бе обект на престъпно посегателство. А ако става дума за най-добрите изпълнители на Отело, те не се никак малко, но нека да споменем поне Лорънс Оливие, Орсън Уелс, Лорънс Фишбърн, Антъни Хопкинс и тенора Йонас Кауфман.

Оригиналното заглавие "Трагедията на Отело, мавъра на Венеция" насочва към различието между венецианците и главния герой, който макар и издигнал се до поста генерал, продължава да търси себеутвърждаването си в чуждата среда, където в някаква степен остава винаги пришълец. Английската дума "moor", която се превежда на български като "мавър", по времето на Шекспир е означавала човек с мургава кожа, без да се конкретизира етнически произход или расова принадлежност, но заложеният конфликт придобива все по-голяма актуалност с времето, та чак до днес. Разбира се, със задължителната уговорка, че темите при Шекспир никога не са еднозначни. "Шекспир - и няма край", както пише Гьоте за гениалния драматург на всички епохи.

Още за Варненския "Отело" 2020
"Пиесата "Отело", известно е, се отнася за "ревността, онова чудовище зеленооко, което прави смешни тез, които му служат за храна!" Пиесата "Отело", даже чичо Гугъл знае, е за възрастен черен мъж, който в изблик на неоснователна ревност, удушава красивата си млада бяла жена. Пиесата "Отело" е за свръхзлодея, свръхинтриганта Яго, който преуспява в своите пъклени планове да руши щастието на другите. Какъв прекрасен сюжет за сериал за домакини, за комикс, за антирасистка пропаганда!", иронично отбелязва проф. Пламен Марков.

"Но ако авторът е Шекспир, може да става дума и за предателството на индивида към общността, към рода, към семейството, към които принадлежи, както и за отмъщението на тези групи към индивида, който не иска повече да е заложник на своята общност, на нейните ограничаващи уникалната му индивидуалност морал и кодекс от правила", продължава анализа си режисьорът, насочвайки ни към многопластовата интерпретация на неговия варненски "Отело" 2020, която при това съвсем не изключва забавлението.

"Отело" в 100-годишната история на Варненския театър
Летописът на Варненския драматичен театър сочи, че пиесата се е играла за пръв път още в началото на варненската театрална история в сезон 1922-1923, като режисьор в бил самият Стоян Бъчваров. Втората постановка в сезон 1945-1946 е режисирал Изидор Хершкович, а проф. Пламен Марков прави своя прочит в сезон 2019-2020. Интересен факт е, че тази трета постановка на "Отело" се реализира почти век след първата среща на варненската публика с великата Шекспирова творба.