Оперета "Царицата на чардаша"
За първи път на варненска сцена в ролята на Бони ще се представи Георги Динев.
Вече 18 години постановката на Видин Даскалов на класическата оперета от Имре Калман "Царицата на чардаша" се радва на голям успех. Харесват я млади и стари, младежи и хора в преклонна възраст, българи и чужденци.
Самият Видин Даскалов е играл в София, във Варна, в цяла България и в чужбина с огромен успех ролята на Бони. Точно затова е много трудно и много отговорно за артистите да посегнат към тази роля. Сравнението с големия Видин Даскалов е неминуемо, особено сред по-възрастните, които го помнят!
В спектакъла на 12 март за първи път на варненска сцена в ролята на Бони ще се представи Георги Динев. Той е гостувал неколкократно в последните години като Арлекин в оп. "Палячо", като Дон Базилио и Дон Курцио в "Сватбата на Фигаро" и като солист в оперетен новогодишен концерт.
Роденият в Ямбол Георги Динев е завършил най-напред НАТФИЗ ”Кр.Сарафов”, специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов през 1997 година. От 1998 г. започва да учи пеене като ученик на доц. Констанца Вачкова. Същата година е приет в НМА П.Владигеров специалност Музикално-сценична режисура, която завършва през 2003г.
Лауреат е на Първия конкурс за млади оперетни и мюзикълни артисти "Мими Балканска". Започва изявите си на професионална сцена още като студент в НАТФИЗ - неговият дебют е на сцената на ДМТ Ст.Македонски през 1995г в ролята на Ян Бибиян от едноименния мюзикъл на Димитър Вълчев. Приет е за солист на театъра, на сцената на който се изявява до месец юли 2000 година. През 2001, 2002 и 2003г участва в над 80 концерта и спектакли в Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Дания.
От 2003г до настоящия момент е солист на Държавна опера Стара Загора. В репертоара му са ролите: Макдъф - "Макбет", Алфред - "Травиата" от Верди; Горо и Пинкертон - "Мадам Бътерфлай", Родолфо - "Бохеми", Панг и Понг - "Турандот" от Пучини; Неморино - "Любовен еликсир", Артуро - "Лучия ди Ламермур" от Доницети; Дон Отавио - "Дон Жуан", Дон Базилио и Дон Курцио - ”Сватбата на Фигаро”, Моностатос - "Вълшебната флейта" от Моцарт; Бони - "Царицата на чардаша", Тони - "Принцесата на цирка" от Калман; Отокар - "Цигански барон", Алфред - "Прилепът" от Щраус - син; Калхас и Менелай - "Хубавата Елена" от Офенбах; Бебс - "Лелята на Чарли" от Фелцман и други.
Режисьор е на концертния спектакъл „Фантомите на операта“, поставен на 5 октомври 2013г в Държавна опера-Стара Загора.
Георги Динев се изявява на сцените на всички оперни и оперетни театри в България, както и на концертните подиуми.В момента се дипломира в специалността Арт-мениджмънт в АМТИИ - Пловдив
В останалите роли ще се представят варненските солисти Вяра Железова (Силва), Пламен Долапчиев (Едвин), Филипа Руженова (Щаси), Антоанета Маринова (Цецилия) и други. Какво повече да се желае от един спектакъл пълен с жизнерадост, прекрасна музика, комични ситуации, всепобеждаваща любов. На 12 март на диригентския пулт ще застане диригентът на Държавна опера - Варна, Стефан Бояджиев - един талантлив млад варненски музикант, който е диригент на хора, изявява се като виртуоз-пианист, дирижира оперни, оперетни спектакли и концерти.
Балетен спектакъл "Шехерезада"
По мотиви от приказките "Хиляда и една нощ". Това е част от литературния отблясък на знаменития арабски фолклор. Несъмнено е неговото влияние върху народи и страни, култури и епохи. Вдъхновение от него са черпели такива световни знаменитости като Дидро, Волтер, Равел, Римски-Корсаков и други. В този приказен свят, огрян от вълшебната лампа на Аладин съществува ден и нощ, добро и зло, черно и бяло и не се знае на коя страна ще те отнесе птицата Рух – птицата на съдбата, на предопределението. В този свят на митология и земен живот до кормилото на кораба е мореплавателят Синдбат, спокоен и мъдър. Всичко диша, живее и пламти под слънцето, вплетено във вълшебното слово на приказната Шехерезада. Тя оживява, за да започне през другата нощ своята нова приказка, вплетена като разказ в разказ, безкрайна като самия живот.
Прелестта на това произведение е в светлия човешки оптимизъм, в победата на доброто над злото, в щастливия завършек при всяка беда, във вярата, че утре приказката да се живее ще бъде още по-красива и неочаквана.
Балетният спектакъл е по музика на Римски-Корсаков и музикален колаж на Buddha Bar. Хореографията е дело на балетмайсторката Боряна Сечанова - директор на балет „Арабеск”. Сценографията е на Борис Стойнов, а художник на костюмите е Цветанка Петкова-Стойнова. В спектакъла участва балетната трупа на Държавна опера-Варна с художествен ръководител Екатерина Чешмеджиева и репетитор Гергана Георгиева.
Либретото на спектакъла е разработено от Боряна Сечанова и включва класическото балетно произведение в съвременна рамка, т.е. действие, случващо се в едно съвременно семейство. Спектакълът е изграден в неокласически стил, което дава възможност на балетистите да изявят не само танцовите си, но и артистични умения. Ефектното сценографско оформление прави спектакъла атрактивен като същевременно остава вярно на историческата епоха. Спектакълът е адресиран най-вече към младежката аудитория. Съчетаването на класическата музика с модерния етно стил на Buddha Bar допълнително привлича тази категория публика. Разбира се, това би било едно прекрасно преживяване и за зрелия зрител, който познава добре класическото произведение на Римски-Корсаков. Съвременният сюжет дава възможност за естествен и атрактивен колаж на модерната музика с класическото произведение на Римски Корсаков и допринася за запознаването на най-младата публика с едно от най-добрите произведения на руския композитор от 19-ти век.
Спектакълът прави съпоставка между класическия приказен сюжет със съвременния бит. Това определено увлича зрителите и ги насочва към непреходните ценности на живота. Фабулата на спектакъла „разказ в разказа” би могла да се определи и като съвременна притча за доброто и злото, за мястото на личните отношения и техния отзвук в социума. Мъдростта на източните приказки, че любовта е по-силна от омразата и смъртта е актуално послание и днес. И то трябва да се чува, да се коментира и да се превърне във философия на днешното поколение.