"Бащи, лъжи и още нещо"
"Сега, когато художествената критика почти липсва и по нашите сцени шестват какви ли не долнопробни заглавия, Рей Куни може "да се нареди" направо до Шекспир. Използвам това драстично сравнение, защото то очертава съмнителното ниво на повечето съвременни комедийни представления в България," споделя Костадин Бандутов с тъга. 30 години по-късно той все така високо цени драматургията на Рей Куни и се връща към него, за да постави във Варненския театър "Бащи, лъжи и още нещо".
Всъщност това е вторият му режисьорски прочит на варненска сцена на същото заглавие, а колко време е изтекло междувременно личи от факта, че Свилен Стоянов, който преди е играл ролята на сина, сега ще видим в главната роля на бащата. Специалният момент тук е, че с тази роля известният варненски актьор посреща своята 60-годишнина.
"Свилен Стоянов, освен че е много дисциплиниран актьор, свири на цигулка и пее. Може би затова се стреми да изгради ролята си като музикална партитура, в която всяка нота има своето утвърдено място, но театърът има своите специфични правила. Вярвам на Свилен и на всички останали актьори и съм убеден, че ще се получи един комичен, но в същото време естетски спектакъл," казва режисьорът.
Участват още Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Мартинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Полина Недкова, Станислав Кондов, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова и Малина Михалкова.
Сценографията и костюмите са дело на художника Петър Митев, с когото Костадин Бандутов отново работи в тандем, както беше и в комедията "Прелестите на изневярата" от Валентин Красногоров.
Непредвидени ситуации, напрежение и динамика, гарнирани с брилянтно чувство за хумор. Повечето от пиесите на Рей Куни са изградени като комедия на ситуациите, в която реакциите на героите, изпаднали в необичайни обстоятелства, предизвикват усложнения, будещи смях. По подобен начин, в "Бащи, лъжи и още нещо" успешната кариера на д-р Мортимър се оказва заплашена от неочакваната поява на неговия син, за чието съществуване до този момент той не подозира. Дилемата кариера и слава или син и проблеми води до безкрайна поредица от лъжи и гафове.Английското чувство за хумор присъства брилянтно и в тази песа на Рей Куни. Дори когато дадена ситуация изглежда изчерпана, той успява така да я завърти, че да извлече от нея максимално забавление. Оригиналност, напрежение, непредвидени ситуации и постоянна динамика карат публиката да следи интригата със затаен дъх. За да засилят възприятието, актьорите са натоварени с допълнителни технически задачи, които съпътстват всяко действие.
Какво все пак е още нещото в "Бащи, лъжи и още нещо"? "Това са въпросите, които идват в края на спектакъла. Рей Куни те кара да се смееш през цялото време, за да се замислиш накрая върху избора на сина, който посочва за свой истински баща съвсем друг човек," обяснява режисьорът. Сценографът Петър Митев допълва: "Нещото подтиква зрителя да си зададе въпроса как той би реагирал в подобна ситуация, кара го да размисли къде се намира, кой е самият той. Това е философският въпрос как да намериш себе си." "Защото всеки човек намира себе си, но в повечето случаи много късно," обобщава Костадин Бандутов.
"Комичната илюзия"
Централна тема в спектакъла е идеята за театъра като спасение. Героите преминават през драматични перипетии, докато накрая се озовават в театъра. Там техните проблеми намират решение. В театъра има като че ли амнистия за всякакви грехове... Там, благодарение на различния поглед към света, се намират решения, които всекидневието не може да предложи.
"Влюбеният Шекспир"
Първата премиера на Варненския драматичен театър за 2017г, дело на проф. Пламен Марков, член-кореспондент на БАН, един от най-изтъкнатите представители на съвременния авторски режисьорски театър в България. С неговото име са свързани едни от най-успешните постановки на Варненския драматичен театър както във времето назад, така и през последните години. Достатъчно е да припомним само абсолютния връх "Ричард III" с 3 награди ИКАР, без да забравяме и последните топ спектакли на професора "Вуйчо Ваньо", "Ревизор", "Ретро" и "Брак по принуда".
Както обикновено, така и сега стилът Пламен Марков започва от превода и адаптацията, за да обхване след това и всички режисьорски компоненти на театралната постановка. Ползвани са също преводни текстове от Валери Петров, Владимир Свинтила, също стихове от Кр. Марлоу, преведени от Александър Шурбанов и Евгения Панчева. Става дума за онзи романтичен сюжет, залегнал в основата на прочутия британско-американски филм от 1998 г. на Джон Мадън, с Гуинет Полтроу, Джоузеф Файнс и Джуди Денч, спечелил цели 7 награди Оскар.
Почти 2 години продължават преговорите на Театрално-музикалния продуцентски център Варна за получаване на авторските права върху драматизацията на Ли Хол, по сценария на Марк Норман и Том Стопард.
И както може да се очаква, в своя постановъчен екип Пламен Марков отново ангажира художничката Мира Каланова и композитора Калин Николов - същото звездно трио, което изведе на върха и "Ричард III". Любопитна е сега смяната на гледната точка - от историческата драма на Шекспир към любовната история с Шекспир, която - макар и базирана върху някои исторически лица, все пак е измислена. "Влюбеният Шекспир" се позовава на театрален дневник, в който Филип Хенслоу, собственик на театър и продуцент, ако трябва да употребим днешна лексика, си е записал кому какви пари е изплатил.
Много от героите, репликите и сюжетните похвати се отнасят до пиесите на Шекспир, така че в съвременното преживяване на Шекспир присъства и автентичният Шекспир. Хореографията и сценичния бой разработва Камен Иванов, младата и талантлива варненка Василена Ялъмов, сега студентка по сценография в НАТФИЗ, асистира на доц. Мира Каланова.
Адриан Филипов и Цветина Петрова изпълняват централните роли на Ромео и Жулиета, но в тази комедия за недоразуменията около написването на прочутата пиеса "Ромео и Жулиета" и забраната жени да играят в театъра, значение имат, естествено, всички останалите персонажи.