Гледайте постановката "Нирвана" на 10 Април, във Фестивален и конгресен център - Варна

Това не е постановка за жената или за мъжа. Това е сценичен и тревожен размисъл за трагичната невъзможност да се постигне пълното сливане, хармонията, да го наречем - "бялата нирвана" във взаимоотношенията между двама души.

Повече за постановката:

Пътува из страната и в чужбина. Играна е пред българска публика в Отава, Монреал, Торонто, Виена, Брюксел, Лондон, Атина.

Участва на театралните фестивали:
• "Festival internacionalnog alternativnog teatra FIAT 2016", Подгорица, Черна Гора;
• Фестивала на Камерния театър "Ристо Шишков", Струмица, Македония 2016, с Награда за най-добра женска роля;
• "Actor of Europe", Ресен, Македония 2015, с Награда за най-добър спектакъл;
• "Нова българска драма" - Шумен 2010 с награда за сценография ;
• "Малки театрални форми" - Враца 2010 с награди за режисура,мъжка
роля,сценография;
• "Варненско лято" 2010

С награда Икар 2010 за музика. Номинации за мъжка роля и награда за музика Аскеер 2010.

Тази нощ тя ще играе една рискована игра, но се надява чрез нея да разбере истината за двамата. Сега е нейното време - нощта на истината. Тя играе, залага капани, подхвърля кърпичките на въпросите си, а той, виждайки как саморазрушителността й набира скорост, отклонява всячески устрема й, защото разбира, че в стаята "безбрежно, бездънно" нахлува смъртта.

Пиесата е отдавна призната за класика в драматургията ни. Христо Бонин играе Мъжа с неочаквана сдържаност (сякаш загърбил любимите си комични роли), с мигове на самоирония, на уморена търпимост. Той я уверява в любовта си, но би могъл може би и без нея. Жената - не би могла. Те имат различни залози в играта-живот, в любовта-омраза и само краят им ще ги слее най-сетне в едно, в нирвана.

Ирмена Чичикова играе Жената някак остро, отдадено, като в полет от трамплин, без резервен ход, самоубийствено. Тя сякаш дарява с ласка Мъжа за последен път. В черната си рокля, неспокойна, нервно усмихната, но и избухлива, обсебена от една мисъл, от една натрапчива идея да свърши, да намери покой, нирвана. Той има Македония, майка си, Мина, а тя има само него. При това го иска целия, отдаден само на нея. И затова не Тота, не подхвърлените й кърпички са причините за среднощния скандал. А мисълта, че ерозира, че се сгромолясва единствената опорна точка, на която тя се крепи - взаимността на любовта им. Тя трябва да вземе решение какво да се прави (съвсем като руските революционери, сред които била израснала). И го взема, докато крие заредения му пистолет.

Това не е постановка за Жената или за Мъжа. Това е сценичен и тревожен размисъл за трагичната невъзможност да се постигне пълното сливане, хармонията, да го наречем - "бялата нирвана" във взаимоотношенията между двама души.

Защото човек винаги може да си посади смокиня под прозореца, но как да засади нетленно блаженство и любов в душите на най-близките си! Много добра пиеса, много умен и вчитащ се в текста режисьор, добри актьори - банална рецепта за интересен театър.