Симфоничен концерт за Благовещение на 25 Март, в Държавна опера - Варна

Държавна опера - Варна отбелязва големия християнски празник Благовещение с концерт под диригентската палка на Мартин Георгиев!

Повече за събитието:

Програмата под диригентската палка на Мартин Георгиев включва Симфония №3 от П. И. Чайковски и Литургия на св. Йоан Златоуст от Сергей Рахманинов.

Участват: хор и оркестър на Държавна опера - Варна
Диригент на хора: Цветан Крумов

Мартин Георгиев завършва НУИ "Добри Христов" през 2002г. Още по това време композира концерт за вибрафон и маримба, който представя на Международния музикален фестивал Варненско лято 2002г. Бакалавърска степен по ударни инструменти придобива в Музикалната академия в София, където изучава композиция и дирижиране при Васил Казанджиев, Красимир Тасков, Пламен Джуров и Милко Коларов. Защитава докторат по композиция в Кралската академия за музика в Лондон, в рамките на който развива иновативната композиционна техника, морфираща модалност на базата на основни принципи от теорията и практиката на българската и византийската православна църковно-певческа традиция, музикалната когнитивна и перцептивна психология и техниката на морфиращите образи при визуалните изкуства. Завършва магистратура по Дирижиране в Кралската академия за музика в Лондон при Колин Метърс, сър Колин Дейвис и Джордж Хърст, за която му е присъдена мемориалната награда Фред Саутхол. От 2013г е асистент-диригент на Кралския балет в Кралската опера Ковънт Гардън, Лондон. През 2012 - 2013г е поканен да композира и дирижира симфонична музика по поръчка на Генералния музикален директор на Хайделберг Йордан Камджалов. През 2010 - 2011г композира за Симфоничния оркестър на Би Би Си, Лондон по програма за изтъкнати млади композитори. През 2009г в Лондон е премиерата на първата му опера, "Огледалото", по либрето на Марике Ван Ерде, под патронажа на Лейди Солти, Сър Чарлз Маккеръс и Ендрю Ричи. Мартин Георгиев е бил е гост-диригент на Лондонската Блуумсбъри опера, Ансамбъл за съвременна музика Азалиа в Лондон и гост-диригент на Оркестъра на БНР, Софийската филхармония, Варненската филхармония, Концертния оркестър на Кралската академия в Лондон и други. Негови творби са изпълнявани във Великобритания, САЩ, Франция, Германия, Белгия, Холандия, Япония, Мексико, Канада, Гърция, България, Израел и Италия. Лауреат е на над 15 национални и международни конкурса за перкусионисти и композитори. За произведението си "Пасакалия по две български теми" печели конкурс за 75-ата годишнина на Софийската филхармония. Произведението е селектирано и на Международния композиторски форум Тактус в Брюксел през 2004г. Същият форум селектира и през 2008 и 2011г негови творби, които са изпълнявани, записвани и издавани на компактдиск от Брюкселската филхармония. През 2005г прави транскрипции за маримба на произведения от Панчо Владигеров.

За големия празник Благовещение Мартин Георгиев е избрал 2 ярки руски произведения. В началото ще прозвучи Симфония №3 от П. И. Чайковски. Обикновено в България се изпълняват Четвърта, Пета и Шеста и по-рядко - от Първа до Трета. Симфония № 3 в ре мажор, опус 29 композиторът пише през 1875г. Пристъпвайки към работа над това свое произведение, Чайковски вече е получил признание с написването на Първа и Втора симфония, т.е. вече е утвърден композитор. С Трета симфония Чайковски експериментира, създавайки пет частна форма, а също така това е единствената му симфония в мажорна тоналност. В това произведение доминира светло, оптимистично настроение. Чайковски създава колоритни художествени образи, отличаващи се с ярка театралност. Премиерата се състояла на 7 Ноември 1875г в Москва, под диригентската палка на Николай Рубинщайн. Още през Януари 1876г е изпълнена и в Санкт Петербург, под диригентството на Едуард Направник, при голям успех.

Втората творба, която ще бъде изпълнена на концерта по случай Благовещение, е Литургия на св. Йоан Златоуст от Сергей Рахманинов. Творческото наследство на Рахманинов включва различни жанрове, централно място в него обаче принадлежи на клавирните му произведения. От тях най-известни на широката публика са четирите концерта за пиано с оркестър, прелюдиите, етюдите картини, музикалните моменти, сонатите и други, както и знаменитата му "Рапсодия на тема Паганини". Други произведения са оперите "Алеко", "Алчният рицар", "Франческа де Рамини", кантатата "Пролет", поемата "Камбани" и камерно-инструменталните ансамбли (от които най-известно е "Елегично трио"). Но връх в творчеството на композитора може би заемат симфониите и симфоничните му произведения, които разтърсват със своята динамичност и експресивност - три симфонии, симфонични танци, "Островът на мъртвите" и други. В същото време композиторът пише партитури за хорове "a cappella" - "Литургия на Йоан Златоуст" и "Всенощно бдение". Духовните жанрове привличат Рахманинов още от ранните му години като композитор. Докато си почива в семейната вила в Ивановка от направеното през 1909г американско турне, Рахманинов започва работа над едно от двете си най-значими хорови акапелни произведения - "Литургията на Йоан Златоуст". Опус 31 вижда бял свят на 25 Ноември 1910г на концерт на Синодалния хор, под диригентството на Н. Данилин. На 25 Март 1911г литургията е изпълнена за втори път в Петербург от хора на Мариинския театър, под диригентството на автора. "Тържествената тишина, дълбокото внимание и одухотвореното изражение на лицата на слушателите свидетелстваха за това, че музиката на Рахманинов е намерила път към сърцата им," спомня си присъстващ на събитието. Творба свободна, със сложни, непривични за църквата хармонии и провеждане на гласовете, звукова живопис с "похвати на вокална оркестрация". Осъждайки "модернистичния дух" на Литургията, църковните власти отказват да дадат разрешение тя да бъде изпълнявана по време на богослужения. Рахманинов от своя страна не прави нищо, за да я популяризира и литургията потъва в забвение. В България Литургията на Сергей Рахманинов бе изпълнена за първи път на 12 Май 2016г в зала България от Национален филхармоничен хор "Светослав Обретенов", с диригент Славил Димитров.