Младият италиански диригент Дарио Мачелари е роден в Рим през 1979г. Започва обучението си по пиано първоначално в Консерваторията на Перуджа, а по-късно учи в престижната академия "Санта Чечилия" в Рим. Завършва диригентско майсторство в Консерваторията в Неапол през 2010г. Особен интерес проявява към късноромантичния репертоар. Едновременно с това го привличат и съвременните музикални композиции. От 2006г работи като диригент на струнния оркестър Giovanissimi Archi d'Europa, дирижира също Gli Archi della Rosa и камерния ансамбъл Tonarius. От 2007 до 2010г е ангажиран като диригент на хора в църквата "Свети Петър Дамян" в Рим. Занимава се активно и с теоретична дейност. Това е вече четвъртата артистична проява на Дарио Мачелари във Варна, след концертите му през Кктомври 2014г и Април и Ноември 2016г със Симфоничния оркестър на Държавна опера - Варна.
Валерий Георгиев - тенор е роден през 1976г, завършва ССВМУ "Маестро Георги Атанасов" в София (1995г) и ДМА "Панчо Владигеров" с две специалности: Валдхорна и Оперно пеене при доц. Иванка Нинова. От 2012г е солист на Държавна опера - Варна. Оперният репертоар на Валерий Георгиев включва партиите на: Ернесто от "Дон Паскуале" и Тонио от "Дъщерята на полка" на Г. Доницети; Граф Ори от едноименната опера на Росини, Дон Рамиро от "Пепеляшка" на Дж. Росини; Фентон от "Фалстаф", Манрико от "Трубадур", Габриел от "Симоне Боканегра", Алфред от "Травиата", Херцог от "Риголето", Рикардо от "Бал с маски" на Дж. Верди, Неморино в "Любовен еликсир", Туриду от "Селска чест", Канио от "Палячи" Калаф от «Турандот», Андре Шение от едноименната опера на Джордано, певец от ,,Кавалер на Розата" на Р. Щраус. Валерий Георгиев поддържа и богат репертоар от кантатно-ораториални произведения. Освен на сцената на Държавна опера Варна, Валерий Георгиев често гостува на престижни оперни сцени в Румъния, Италия, Германия и други.
Евгений Станимиров - бас е роден във Варна. През 1997г завършва ДМА в София, а след това специализира в Академията за млади оперни певци на Ла Скала, Милано. Като солист на Варненската опера се представя в разнообразен оперен репертоар, включващ партиите на Зарастро във "Вълшебната флейта", Лепорело в "Дон Жуан", Фигаро в "Сватбата на Фигаро", Оровезо в "Норма", Дон Паскуале, Силва в "Ернани", Атила, Закария в "Набуко", Филип ІІ в "Дон Карлос" и много др. С последната роля успешно дебютира и на сцената на Софийска опера и балет през 2012г. От многобройните му участия на италиански оперни сцени особено се открояват ролите на Рамфис в "Аида" под режисурата на Франко Дзефирели в родното място на Верди - Бусето, както и в театрите в Равена, Тревизо и Бари; Граф Рудолфо от "La Sonnambula" в Трапани; Сценичният директор в постановката "Вива ла мамма" в Театър Ла Скала - Милано; Банко в "Макбет" в Театро Комунале "Лучано Павароти", Модена и Театро Комунале, Болцано; Спарафучил в "Риголето" на сцената на Театро Сочале Комо, Театро Арчимболди в Милано, Театро Понкиели в Кремона и др; Пистола във "Фалстаф" в Театро Верди, Бусето с Ренато Брузон; участва в съвременната опера "Кучешко сърце" от Раскатов на сцената на Ла Скала. През Ноември 2013г с успех дебютира като Закария в "Набуко" в Театър Аудиториум - Тенерифе, Испания. От концертната дейност на певеца дълбоки впечатления оставят двата концерта в Ла Скала, единият от които под диригентската палка на Рикардо Мути, а другият - в Театро Комунале ди Сао Пауло, Бразилия.
Йоханес Брамс е велик немски композитор, един от най-ярките представители на романтизма в музиката. 70-те и 80-те години на ХІХ век са период на творческа зрелост. От този период датират 4-те му симфонии, цигулковият и Вторият клавирен концерт, камерни произведения, песни, ансамбли и хорови творби.
В най-ранната Първа симфония в до минор се усеща влиянието на Бетовен, Шуберт и Шуман. Но все пак това е Брамс - драматичен, но строг, съсредоточен, поривист, но не до екстаз, страстно буен, но и сдържан.
Въпреки че Джакомо Пучини е известен с приноса си към оперното изкуство чрез такива произведения като "Бохеми", "Тоска", "Мадам Бътерфлай" и "Турандот", той всъщност започва музикалната си кариера, като изпълнява и композира църковна музика. Написана от Пучини като дипломна работа преди завършването на Музикалния институт в Лука, когато е само на 22 години, Messa di Gloria несъмнено е продукт на младия композитор, но показва зряло интерпретиране на музикалните форми. Тя предхожда много от оперите на композитора и дава несъмнена категорична заявка по отношение на лирическата свежест на темите, драматичното чувство и диапазона на изразните средства. В Messa di Gloria Пучини съчетава чувството си за оркестрация с владеенето на вокалната фразировка в стил, в която почитателите на операта безпогрешно ще разпознаят композитора на по-късно написаните оперни шедьоври.