Премиера на операта "Макбет" от Верди на 9 Юли, в Летния театър

Владетели, рицари, придворни, поробени, вещици, демони и видения владеят сценичното пространство, обгърнати в мистика и реалност, водени от страсти и идеи! Вижте ги с копродукцията на Варненската и Пловдивската опера!

Премиера на операта "Макбет" от Верди на 9 Юли от 21:00ч, в Летен театър - за 7.49лв, вместо за 15лв!

Повече за спектакъла:

На 9 Юли от 21:00ч в Летния театър на Варна ще бъде премиерата на Вердиевия шедьовър "Макбет" - копродукция с Държавна опера Пловдив, постановка на режисьорката Нина Найденова и постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна от Италия Стефано Сегедони, с примата на Румънската национална опера Сорина Мунтеану в ролята на Лейди Макбет и нашите великолепни солисти Пламен Димитров в ролята на Макбет, Евгений Станимиров - Банко и Валерий Георгиев – Макдъф.
Това е втора премиера премиера в историята на Варненската опера.

Първата премиера се състояла на 4 юли 1985 година под диригентството на Иван Филев и режисурата на Кузман Попов.

Макбет е първата Шекспирова пиеса, която Верди адаптира за оперната сцена. Трагедиите и комедиите на великия поет и драматург го вдъхновяват през целия му живот и служат за основа на двете му последни опери – Отело и Фалстаф.

През август 1846г Верди избира "Макбет" за сюжет на новата си опера. Композиторът сам изготвя либретото в проза и възлага на либретиста Пиаве да съчини стиховете. Музиката е написана само за четири месеца. Премиерата се състояла на 14 март 1847 година в "Театро дела Пергола" във Флоренция. Спектакълът няма този огромен успех, описан от някои историци. За композитора, обаче, тази опера е най-хубава от всичките му досегашни творби и в знак на признателност я посвещава на своя тъст – Антонио Бареци. След 17 години Верди се връща отново към тази своя творба и прави нова редакция на "Макбет". В преработения вариант операта е изпълнена в Театр Лирик в Париж на 21 април 1865г.

Бесовете. Обесването
Нина Найденова – режисьор
Шотландия, ХI век. Владетели, рицари, придворни, поробени, вещици, демони, видения владеят сценичното пространство, обгърнати в мистика и реалност, водени от страсти и идеи! Сюжет, изпълнен с драматични обрати на съдбата, с човешки слабости, разрушителни амбиции, героични подвизи, мъка и мимолетна радост, възход и падение. Исторически факт от живота на шотландския владетел Макбет, превърнал се в легенда, предавана от уста на уста, вълнува двамата титани Шекспир и Верди! От далечния ХI век до нашият ХХI са минали точно десет века. Случайно ли е, че тази лична драма се превръща в изкуство и буди размисли и днес? Кое е онова, което ни кара да съпреживяваме или отхвърляме драмата на героя Макбет, онова, което вълнувайки ни кара да погледнем и към самите себе си и към тези около нас?

Въпросите, превърнали се в основа за сценичната концепция!
Всички се раждаме равни, но после всеки прави своя избор - един тръгва по пътя на доброто и проповядва мир и любов, а друг по пътя на властта и славата на всяка цена... Всички имаме мотиви за действията си, но не и обяснения за тях! Действията – разрушителните са акт на Човешка воля или Обсебване на мисълта от Страстта, Невидимото, Злото?! "Да сме обсебени..." е само оправдание на постъпките и намеренията ни... или предопределеност от други по-висши сили? А ако това са разрушителни мисли на собственото ни подсъзнание, носим ли отговорност? Поемаме ли вината? Изкупваме? Как?

Въпросите са много. Стоят пред всеки, който дръзне да интерпретира мистичната съдбовност на владетел, превърнал името си Макбет в синоним на разрушителната човешка страст.

Образите на Бесовете са в основата на сценичната концепция - израз на нашите объркани човешки амбиции и намерения! Мистични и реални. Рожби на силите на мрака, но и на най-потайните кътчета на човешката душа. Те обсебват! Превръщат се в провокатор и двигател на действието, подчиняват на собствената си игра на съдбовност всички – владетели, поробени, вещици и войни. Бесовете съблазняват Макбет, Лейди Макбет към страстта, към властта, към техния гибелен край.

Всички страсти се разиграват в динамиката на непрекъснато променяща се визия – въртящ се кръг-сфера, който променя гледните точки повече от 30 пъти. Превръща се ту в пъклен котел, който непрекъснато ври и кипи, ту в бойно поле или гробище, гора, зала на кралете, в арена на пагубните страсти. В цялата тази динамика получена от редуването на картини и образи, Бесовете намират най-адекватната си среда за израз на разрушителната си експресия.