Премиера на "Нищото, Дивата мравка, Адам и Ева" на 25 Октомври, в ДКТ - Стара Загора

ДКТ - Стара Загора е подготвил премиера за малките зрители! Остава да грабнете ваучери и да ги заведете на театър!

Гледайте "Нищото, Дивата мравка, Адам и Ева" на 25 Октомври от 19:00ч - за 3лв, вместо 6лв!

Препоръчителна възраст: 7+ години
От Малина Пшешлуга
Превод: Правда Спасова

Повече за представлението:

Драматизация и режисура: Стефан Прохоров
Сценография: Михаела Добрева и Росица Грънчарова

Пиесата на Малина Пшешлуга "Нищото, Дивата мравка, Адам и Ева" обръща перспективата и тръгвайки от проблеми "за големи" - онтологичният проблем за съществуването на нищото, полът като социален конструкт в първобитните общества, връзката човек природа и пр., извежда естеството им като тема за детската публика и се стреми да им даде история за търсенето на човека, за необходимостта от другия и за постоянното присъствие на нищото, трансформиращо се и всеобемащо, стоящо между хората и едновременно с това предопределящо техните взаимоотношения.

Текстът се занимава с откриването на света, с именуването му, с осъзнаването на човека, природата и другия, с осъзнаването на нищото и самотата, но най-вече с изконната мисия на човека да търси. Търсенето е това, което определя човека като такъв, но и света като променлив, в "Нищото, Дивата мравка, Адам и Ева". В същото време, основен персонаж е Нищото, което се променя от хаос към покой, от космическото Нищо към Съня (промяната е буквално отбелязана в текста, без това да бъде произнесено в репликите). Нежността на предложения млад свят, в който всичко и всеки търси и се променя е сериозна тема, която привлича вниманието ми върху този текст.

Пиесата трябва да бъде представена два пъти в рамките на една и съща вечер – веднъж в конвенцията "за деца", веднъж в конвенцията "за възрастни", разделени от малък антракт. Публиката трябва да бъде и изненадвана и провокирана, за да се сблъска с различните гледни точки.

Разбира се, първата част би могла да се играе и самостоятелно, като представление за деца над 6г.

Мотивацията зад този проект идва най-вече от самата пиеса – при положение, че светът е един и същ и за малките и за големите, тогава защо да го разделяме на две? Защо субективността на детското да е различна по стойност от субективността на възрастното? И откъде накъде да не занимаваме децата с екзистенциални проблеми, когато те самите имат такива – просто ние си мислим, че сме ги надраснали.
Стефан Прохоров, режисьор