Мюзикъл "Класният се жени" на 13 Май в Държавна опера - Стара Загора

Държавна опера - Стара Загора е най-старата извънстолична опера в България. Рождената ѝ дата е 1 юли 1925 година, когато е премиерата на операта "Гергана" на Маестро Георги Атанасов. През 1928г се нарича Районна опера - Стара Загора. В първото ѝ ръководство влизат Димитър Христов (директор и художествен ръководител), Светослав Николов и Георги Михайлов. От месец септември 1931г Районната опера се преименува на Южнобългарска районна опера - Стара Загора. На 14 май 1934г Операта е наречена Старозагорска общинска опера. През 1942г Общината предоставя за репетиции на Операта бившата сграда на Радио Стара Загора, срещу Градската градина (днес Универсален магазин). Важен момент в историята на Старозагорската опера е 1946 година, когато държавата, която до този момент частично е подпомагала дейността ѝ, оценявайки приноса ѝ за българската култура, изцяло поема нейната издръжка.

През 1971 година е открита новата модерна сграда на операта по проект на арх. Михаил Соколовски, арх. Борис Камиларов и арх. Цанко Хаджистойков. Това е първата сграда в България, строена специално за опера. По-голямата и модерно оборудвана сцена създава нови възможности за реализация на оперните спектакли. При гостуването на делегация музикални дейци от Великобритания, гостите са удивени, че по това време в България може да бъде изградена съвременна оперна сграда, тъй като в Лондон още няма такава. Това е оповестено и в тяхната преса.

През 1967 година в Стара Загора за първи път се провеждат Декемврийски музикални дни. След откриването на новата страда през 1971 музикалният празник прераства във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ). В него участват българските оперни театри, балетни трупи; до 90-те години се провеждат и няколко издания на Националните прегледни на българското музикално-сценично изкуство, а днес се предлага и съпътстваща концертна програма. Вече 50 години ФОБИ е специализиран музикален фестивал със собствена физиономия. В дните на ФОБИ има рецитали, теоретични конференции, дискусии, семинари, открити обсъждания на постановки и други.

В рамките на фестивала са гостували най-големите имена на българската опера - Николай Гяуров и Димитър Узунов, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Николай Гюзелев и много други български и чуждестранни изпълнители. По инициатива на старозагорската музикална общественост се учредява и връчва Национална награда на името на Христина Морфова, която през годините е присъждана на Анна Томова-Синтова, Стефка Минева, Евдокия Здравкова-Хорозова, Веселина Кацарова, Гена Димитрова. В дните на Фестивала на старозагорска сцена са гостували с оперни постановки Пражката национална опера, Операта от град Парма (Италия), оперните театри от Братислава (Словакия), Лодз (Полша), Яш (Румъния), Кишинев (Русия), световноизвестният Детски театър на Наталия Сац от Москва, балетните състави на Ленинград, Московският класически балет, Кирковският балет, Националният балет на Куба, Кралският балет на Дания, Балетът на "Гранд Опера"-Париж, Учебният оперен театър на университета в Питсбърг, Пенсилвания.

През 1991 сградата на Операта е унищожена от пожар. След дълги години на събиране на средства за възстановяванете ѝ, включително чрез дарителски сметки от родолюбиви граждани, най-после с изключителното финансово съдействие на Община Стара Загора, ремонтът приключва и на 5 октомври 2010г (Денят на Стара Загора), с премиерата на операта "Кармен" от Жорж Бизе, отново се отварят вратите на най-красивата оперна сграда в България.

Днес Старозагорската държавна опера е театър с обширен репертоар, включващ оперни, оперетни, балетни и детски спектакли, мюзикъли. Ежегодно се осъществяват четири премиери, поддържа се репертоар от около 15 заглавия и средно на година се изнасят 100 спектакъла, които се гледат от над 40 000 хиляди зрители. Старозагорската трупа се радва и на международно признание, гостувала е на сцени в Полша, Русия, Румъния, Гърция, Кипър, Австрия, Германия и Италия, Испания и САЩ.

Със Старозагорската опера са свързани множество значими български творци, но особено ярко се открояват диригентите Ромео Райчев и Димитър Димитров, имената на редица певци - Борис и Димитър Христови (тенори),Тодор Мазаров, Тоско Илиев, Павел Манолов, Георги Белев, Георги Енев, Миньо Минев, Николай Стоилов, Елисавета Йовович и Катя Спиридонова, Лиляна Цанкова и Милкана Николова, Анна Томова-Синтова, Стефка Минева, Веселина Кацарова и много други разнасяли и разнасящи българската певческа слава по всички кътчета на планетата.