Терапията се препоръчва при следните състояния:
• хронични заболявания в гърба и кръста;
• болкови синдроми;
• хронична болка;
• главоболие;
• болезненост при движение;
• плексити, радикулити, шипове, неврити, дископатии, дегенеративни изменения в гръбначния стълб;
• остеохондрозни изменени, лумбаго и ишиас.
Манипулативният масаж съчетава физиологичното въздействие на две кинезитерапевтични средства (масажа и пасивните движения), повлияващи механичните и сензорните проприорецептори. Често техниките се изпълняват съчетано с мануална ставна мобилизация. Получава се взаимно подсилване на ефекта от масажа и пасивните движения, поради родствения характер на тяхната аферентация. Това води до съкращаване на времето за въздействие и подобрява терапевтичния ефект.
Масажът допълва познатите ни лечебни физикални методи за повлияване на мускулния тонус, двигателните нарушения и съединителнотъканните изменения. В метода се комбинират две основни направления – диагностика и терапия.
Диагностиката включва изследване на пасивните движения и оценяване на ставната механика, респ. транслаторната подвижност в ставата (успоредното приплъзване на ставните повърхности една спрямо друга). Към нея спада и палпаторната преценка за състоянието на околоставните тъкани.
Техниките на манипулативния масаж подобряват обема на пасивните движения, активизират и провокират ставните рецептори. В резултат на комбинирането им с активни средства на кинезитерапията за повишаване на мускулната сила, се намалява болковата симптоматика, нормализират се ставната механика и физиологичните движения по всички възможни оси.
Манипулативният масаж е мануално-терапевтичен метод, който съчетава ефекта на масажа върху малка по обем повърхност с този на пасивните физиологични движения. този метод може да се определи като масаж върху пасивно задвижена част или като пасивно раздвижване на определена става, съчетано с масаж на околоставните й структури или някои мускулни влакна. Често техниките се изпълняват съчетано с мануална ставна мобилизация.
Мобилизира се лекуваната става в посоката и обема на физиологичните й движения, съчетани с разтягане и релаксиране на масажираните структури. Много важен е и ритъмът на изпълнение. Той трябва да се поддържа през цялото време на мекотъканната мобилизация. Ако това е невъзможно, техниката се прекъсва.
Основната идея на метода се базира на познанието, че неврофизиологичното дразнене на масажа и неврофизиологичното въздействие на пасивните движения притежават определена родственост, резултат от тяхната обща отправна точка – нервномускулното управление на опорно-двигателния апарат.
Масажът, насочен към опорно-двигателния апарат, на първо място въздейства чрез механичното дразнене от натиска. Не трябва да се забравя, че този натиск върху една повече или по-малко еластична тъкан винаги се придружава от област на разтягане. Дразненето при разтягане естествено се увеличава когато натискът не е стационарен, а се придвижва.
Мобилизацията, респ. пасивното движение произвежда преди всичко дразнения на разтягане, а всяко разтягане на една повече или по-малко еластична тъкан се придружава от повишаване на налягането във вътрешността на тази тъкан.
Масажът и мобилизацията предизвикват механично дразнене върху рецепторите и по-специално върху проприорецепторите (т.е собствените, дълбоки рецептори в ставите) и по неврофизиологичен път повлияват тонуса на мускулните влакна.
Чрез масажа и мобилизацията се отваря възможност отвън да се въздейства в тази вътрешна система за регулация и да се задвижат управляеми, въздействащи на тонуса и терапевтично приложими рефлекси.
Ако масажът и мобилизацията се изпълняват едновременно на един и същ обект, то дразненията на двете мероприятия могат взаимно да си повлияят – да усилят, да отслабят, да “модулират” въздействието си, което може по-фино да се диференцира при съвместното приложение на двете кинезитерапевтични средства.
В заключение може да се каже, че манипулативният масаж съчетава физиологичното въздействие на две кинезитерапевтични средства (масажа и пасивните движения), повлияващи механичните и сензорните проприорецептори.