Гледайте спектакъла "Разбиване" от Нийл Лабют на 22 Януари, в Театър 199

Театър 199 представя едно заглавие от Нийл Лабют - авторът, който говори за нещата, за които съвременната драматургия се страхува да разказва! Съвместен спектакъл с ДКТ "Иван Димов" - Хасково!

Гледайте "Разбиване" на 22 Януари от 19:30ч - за 6лв, вместо 13лв!

Повече за постановката:

Превод - Любов Костова
Режисьор - Стайко Мурджев
Сценография - Огняна Серафимова
Музика - Петър Дундаков
С участието на: Луиза Григорова, Анастасия Лютова, Христо Петков, Дамян Тенев, Стелиян Николов.

Награди и номинации:
• Анастасия Лютова - първа награда за женска роля - Международен фестивал на малките театрални форми - Враца 2015;
• Анастасия Лютова - номинация Аскеер 2015 за
водеща женска роля;
• Христо Петков - номинация Аскеер 2015 за водеща
мъжка роля;
• Дамян Тенев - номинация Аскеер 2015 за изгряваща
звезда.

Отзиви:
"Разбиване" е блестящ актьорски спектакъл, създаден и обединен от експресивна и пределно точна режисьорска мисъл."
в. "Дума"

"Белетристика вместо театър - може би това е въпросният жанр, който с тази постановка търси своето място на сцената на 199; впрочем, напълно подходяща е за него. Различен, въздействащ и брутален – забележителен спектакъл!"
Елица Павлович, momichetataotgrada.com

"…стопроцентов, чист, дестилиран самогон, който разкрива лицата на героите така, че стигат до шокиращи самопризнания за престъпления от ресора на домашния фашизъм."
Патриция Николова, sofialive.bg

Текст - Сянка.
Когато Сянката бъде по-голяма от тялото.
Когато е парализирано тялото, а Сянката буйства.
Когато Сянката не се ражда от светлината и не умира в мрака.
Kогато светлината умира поради Сянката и Сянката се ражда в тъмнината.
Когато Сянката се присяга към теб, улавя те за яката на ризата и те заковава на място.

Текст - Война.
Понякога войната, винаги войната.
Понякога роден си на бойното поле.
Роден, за да удряш, блъскаш, разбиваш…
Глави, гръбнаци, челюсти…
Чрез крошета, телени кофи за смет, умивалници, стоманени огледала.
Понякога кървави ангели те призовават да се прибереш у дома с тръбите на войната, с химните на страха.
Но не можеш да се унесеш в сън от страх, че убитите от теб носят твоето лице.

Текст - Мъст.
Спира времето и небесата се отварят, за да те погълнат.
Чуваш само вселената, долавяш единствено воя на космоса.
И разбираш, непреодолимо съзнаваш, че ТОЙ ти се смее, че цялото си внимание към теб е насочил, и се съдира от смях.
И взимаш решение.
И мъстиш радикално, умело, вълнуващо, неочаквано.
И сам не вярваш на очите си, невярващи какво вършат ръцете ти.
А ръцете често са оръдия, доказващи колко лесна е смъртта.

Текст - Радикализъм.
...Леко я примамваш надолу. Още малко по-нататък, с крак, едва-едва я обръщаш, а после отпускаш завивките и си излизаш...
...Грабваш най-близката кофа за боклук, огромно телено чудовище, вдигаш я над главата си и я стоварваш върху него...
...Когато касетофонът цопне във водата дочуваш само едно кратко пукотене, като пукането от електрическата крушка, чуваш как той ритва един-два пъти във водата. И ако примижиш почти долавяш "адикия” – светът, загубил равновесие...

Стайко Мурджев