Комедията "Смях на сбогуване" на 2 Април в Камерна зала на Сатиричен театър "Алеко Константинов"

от Пол Елиът
Превод и режисура: Андрей Аврамов
Сценография: Теодора Лазарова
Хореография: Радослав Радев
Фотограф: Темелко Темелков
Продължение: 110 минути, без антракт

"Смях на сбогуване" е комедия за истинското приятелство, за толерантността и радостта от живота. Героите преодоляват скръбта от загубата чрез смях, алкохол и малко сълзи и сякаш ни отправят послание: изживейте пълноценно всеки ваш ден, правете нещата, които винаги сте искали да правите, прегърнете живота - от вас зависи да го превърнете в чудесно приключение. Животът ни се дава веднъж, живейте го, не отлагайте, защото болест или неочаквана случка може внезапно да го прекрати. Проста истина, но може би си струва да си я припомняме по-често.
- Андрей Аврамов

Комедията "Смях на сбогуване" спечели конкурса за нови пиеси на Асоциацията на Американските общински театри (ААСТ) за 2014 г. и има над 20 постановки в САЩ и в Европа.

"Как се става писател? Не съм сигурен, че знам отговора. Винаги съм смятал, че за мен това стана случайно. По време на моята актьорска и режисьорска кариера използвах лятото да пиша и така се появиха три пиеси, които впоследствие бяха публикувани. Продължих с писане на сценарии за телевизионни пиеси. Желанието ми да имам повече контрол върху моите творби, доведе до режисьорска и продуцентска дейност на над 50 ТВ шоу-програми. После се случиха две неща: станах на 45 години и музикалното вариете изчезна от репертоара на телевизиите. Захванах се да пиша, продуцирам и поставям спектакли за тематични паркове като Дисниленд, ЕвроДисни и дори Санрио Пуроленд в Япония. Естествената следваща стъпка бе продуциране и режисиране на рекламното представяне на големи корпорации като НР, Microsoft, MCA/Universal, Disney, Buenа Vista... Но винаги съм мечтал отново да пиша за театъра. Проблемът беше, че това изискваше време и... пари. Бях добре платен, докато работех в продукции 48 седмици в годината, но започнах да открадвам време, за да пиша и се почувствах сякаш никога не съм правил нищо друго. Тогава изпратих предупреждение за напускане на собствената ми компания и най-накрая се посветих изцяло на писането."
- Пол Елиът