Постановката "Ромео и Жулиета" на 12 Декември, в Сатиричен театър

РОМЕО И ЖУЛИЕТА
от Уилям Шекспир

Сценична версия и режисура Стайко Мурджев
Сценограф и костюми Никола Налбантов
Музика Петър Дундаков

Хореография и сценична пластика Станислав Генадиев и Филип Миланов

Сценична реч и Шекспирово слово Сава Драгунчев
Консултант по жестомимичен език Тилка Кайрякова
Асистент-режисьор Николай Йорданов

Фотограф Георги Вачев

Дизайн на рекламните материали Теодора Симова

Участват: Симеон Алексиев, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Мариана Йотова, Ивайло Христов, Ивана Папазова, Иван Горанов, Елеонора Иванова, Стилиян Стоянов, Константин Еленков, Борис Кръстев, Елена Кабасакалова, Алексей Кожухаров, Мартин Раков, Красимир Василев, Ивана Крумова, Павел Сапунджиев, Венцислав Петров, Златко Шарков, Николай Колев

Пловдивският драматичен театър има удоволствието да разкаже една модерна приказка за пътя на голямото обичане, криволичещ през зъбатите скали и нежните поля на човешката съдба. На сцената ще оживеят късчета неистови желания и цветен мрак, събрани в магичен пъзел. Спектакъл - красива въртележка на страстта, водовъртеж от сънища и чувства, във вихъра на който великите любовници на Шекспир са вечно живи въпреки смъртта.

Неочаквано представление, като стремглаво спускане към дъното на човешката душа, където любовта е единствена реалност.

Любовта умира и няма нищо по-печално от това…
Любовта е проекция - собственият филм, който прожектираме върху бялото платно, приело формата на човекът, когото желаем.
Любовта е неистово втренчване в несъществуващи хоризонти, обагрени с кръвта на жертвоприношението, наречено отдаване.
Любовта е тайната градина, в която цветята на екстаза се хранят с плътта на мъртвите, паднали в борба за близост.
Любовта е трагичната смърт на реалното - какъв огромен блян навсякъде!…
Любовта е епичното умиране на егото - разтваряш се в другия и те няма!
Любовта умира и няма нищо по-печално от това, защото след нейната смърт започва животът.
Животът след смъртта на любовта е безкраен реквием, безкраен плач, безкраен вой срещу смъртта на светлината. - Стайко Мурджев