Радина Кърджилова от "Стъклен дом" в "Стъклената менажерия" на сцената на Сфумато

Споменът - това е единственият багаж, с който пътуваме. Но какво е неговото предназначение? За какво може да служи?

Радина Кърджилова от "Стъклен дом" и Тони Минасян от "Седем часа разлика" ще ви дадат отговорите в пиесата "Стъклената менажерия" - за 5лв, вместо за 10лв!

Постановката се играе на сцената на Сфумато на 17 Октомври от 19:00 часа. Тя е съвместен проект на Драматично-куклен театър "Константин Величков", Пазарджик и Театрална работилница Сфумато.

Повече за постановката:

"Стъклената менажерия":
от Тенеси Уилямс
Превод Николай Бинев
Режисьор Григор Антонов
Сценография и костюми Ванина Гелева
Музика Христо Намлиев
Фотограф Симон Версано
Участват:
Лора - Радина Кърджилова
Аманда - Росица Александрова
Том - Тодор Кайков
Джим - Тони Минасян

Стъклената менажерия
"…Разхождах се наоколо, мъртъв в обувките си и го знаех…"
из реч на Тенеси Уилямс

Стара снимка - нещо, което съм забутал някъде по шкафовете в стар албум. Изведнъж, търсейки нещо друго, ровейки наоколо попадам на нея. Вглеждам се - това аз ли съм?! Не, това не съм аз. Такъв бях като ученик. Но все пак - това съм аз. Спомням си как износвах лисичето палто на сестра ми, която е с една година по-голяма от мен. Спомням си ужаса от инжекцията и т.н. …Спомням си … Какво е споменът? Реалност? Но не тук и сега. Избелялата дреха, протритите корици на албума, подгънатото крайче на снимката - всичките тези стари неща през цялото време на забрава се борят със Времето, те настояват на своето, въпреки всички физични и всякакви други закони, те идват при нас патинирани, състарени и точно когато попаднат в ръката ни, времето вече е свършило своята работа … Споменът - това е единственият багаж, с който пътуваме. Но какво е неговото предназначение? За какво може да служи? Човек се обърква, по пътя забравя за истинската цел на своето пътуване, реалността го пришпорва и така в този постоянен бяг-надпревара с времето, някъде там, залутан и изморен, спира, обръща се назад и дълго се вглежда... Григор Антонов

Пиесата, с която започва славата на големия американски драматург. Тъжна, но красива с дълбокия си реализъм семейна история. Майка със силен характер, интелигентна, чувствителна и прекомерно затворена в себе си дъщеря, от тези, за които рядко, най-често никога не прозвучава сватбеният марш на Менделсон. Брат, който прави всичко, за да направи сестра си щастлива, но това се оказва не по силите му. Знакова творба на световната драматургия, която всеки, който обича театъра, би трябвало да види на сцената. Константин Илиев