Стефка Янорова и Георги Кадурин в пиесата "Племе" на 9 Декември, в Театър "Българска армия"

Автор: Нина Рейн
Превод: Сава Драгунчев
Режисьор: Зафир Раджаб
Сценография и костюми: Елис Вели
Музика: Ян Руменин
Участват: Стефка Янорова, Георги Кадурин, Луизабел Николова, Симеон Дамянов, Ели Колева, Ясен Атанасов.

Жестов език: Борис Бъндев и STRAY SHEEP

Племе: борбата на индивида да се впише в обществото.
Какво каза?
Чуваш ли ме?
Слушаш ли ме?
За какво си говорите?
Това са въпроси, които всеки един от нас непрекъснато задава. Ставаме жертви на невниманието на заобикалящите ни хора, но най-лошото е, че и ние се превръщаме в тях. Изпълнена с невъобразим хумор, обиждаща любов и силни човешки взаимоотношения, "Племе" разказва историята на нашия живот - такъв, какъвто е!

В пиесата се разказва за Били, единственият глух член на семейството. Отгледан в блестящо изградената система на своите родители, Били остава невидим. Всички около него сякаш са забравили неговата неспособност да чува, но също така не отчитат факта, че и чувства. През целия си живот е бил уж човекът, с когото всеки трябва да се съобразява, но накрая се получава точно обратното. Най-болезненото е, че самите му родители и най-вече баща му не искат да приемат факта, че този човек е глух и просто има нуждата да бъде част от нещо, от тях. Сега е времето да се запитаме: Кой всъщност не чува? След всяка дума да задаваш въпроса "Какво?" и отсреща да не получаваш отговор, непрекъснато да се бориш да се впишеш, но без успех означава, че просто никой не те чува. Били се превръща в призрак, без който племето не може да съществува. Големият обрат настъпва, когато Били среща момиче - оглушаващо. Тя му показва, че е значим. Екосистемата е разрушена, има вредител в красивата градина, в която измежду всички цъфнали цветчета стои по един огромен бурен.

"Племе" разказва за любовта и нейното отсъствие, за инвалидността и нейните проявления, за семейството, за горещото желание на човек да обича и да бъде обичан, за стремежа да чува, да разбира и да бъде разбран. Това е история за вкоренената необходимост да принадлежим към определено място, общност или дом, за нуждата от създаване на смисъл за себе си и за нашите близки. "Племе" е пиеса, надскачаща времето си. Преплитаща брилянтно жанровете, тя включва устойчив и ясен наратив, обръща внимание на фундаментални теми и е лишена от всякакви спекулативни човешки взаимоотношения, евтини литературни трикове и пошлост. Този текст докосва, разсмива, плаши, огорчава, отблъсква, задълбочава размисъла, разтърсва и пречиства - текст, от който боли.
- Зафир Раджаб

Спектакълът не се препоръчва за лица под 16 годишна възраст поради използване на неподходящ език.