Постановката "Апокриф" - сън, който звучи като пророчество - на 26 Април в Театрална работилница Сфумато

Сънувач - Иван Добчев
Асистенти - Стилиян Петров и Димитър Сарджев
Музика - Асен Аврамов
Сценография - Иван Добчев
Участват: Алекс Иванов, Ангела Канева, Благовест Мицев, Борис Върбанов, Боян Фераджиев, Валерия Върбанова, Дениза Павлова, Димитър Василев, Елена Траянова, Илиян Нонов, Карина Илиева, Кристиян Стоичков, Късин Ванг, Мануела Минкова, Марин Джишев, Мартин Проданов, Никола Полихронов, Николай Ганчев, Станислав Младенов, Яна Зайкова - клас на проф. Иван Добчев, ІІ.курс в НАТФИЗ

"Апокрифът, който звучи като пророчество. Тези текстове, в които съм се ровил през годините и които неизбежно са ме завръщали в детството, са захранвали въображението и детското ми любопитство към отвъдното, към Онова нещо, което според Радичков "ни вижда целите, а ние му виждаме само окото". Моето повторно завръщане към българските апокрифи е провокирано от сполетялата ни чума/пандемия, която има своите аналози във вехтозаветните народни предания. Това винаги се е проявявало като изпитание на човешкото - човешката вяра, човешката воля и човешкото достойнство. Освен като режисьор/сънувач, в този спектакъл аз съм и в ролята на педагога, който "въвежда" младите актьори/студенти във вселенската битка на Доброто и Злото, във въжделенията на светлия Рай, които могат лесно да бъдат объркани с образите на Ада и подведени от пъклените замисли на "новите месии" да влязат в капана на обещанията за телесно блаженство. Защото ситуацията е наистина апокалиптична, както твърди една от жените в нашия спектакъл: ...Нали видиш - на туй "срамниче", на туй цвете червенко в средата повече няма. Срамът са свършил. А като са свърши срама, иде вече ред и на света да са свършва...Има ли срам - то има и свят. Няма ли го срама - и света смятай си е отишъл!..."
Иван Добчев