Спектакълът "Отело" с музика на Дони, на 6 Февруари в Театър "Българска армия"

Едва ли има театрална сцена по света, на която да не се играе поне една от пиесите на Шекспир. Театър "Българска армия" пък ще ви представи "Отело"!

Повече за постановката:

Автор: Уилям Шекспир
Режисьор: Иван Урумов
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музика: Дони - Добрин Векилов
Сценичен бой: Камен Иванов

Участват: Иван Радоев, Гергана Данданова, Георги Къркеланов, Веселин Ранков, Веселин Анчев, Мимоза Базова, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Анастасия Ингилизова, Десислава Касабова, Деян Георгиев, Калин Иванов, Йордан Алексиев.

Спектакълът се реализира с любезното съдействие на "Овергаз" и "Синергон Холдинг".

Обявен още от прозорливите си съвременници за автор, който принадлежи не на една епоха, а на всички времена - определение на скъпия на похвали Бен Джонсън - през последните две столетия от Романтизма насам той все повече се утвърждава като върховна изява на човешкия дух.

Едва ли има театрална сцена по света, на която да не се играе поне една от неговите пиеси. Сред днешните режисьори мнозина се изкушават да дописват и пренаписват пиесите му уж в духа на днешното време, непомнейки или незнаейки, че такива опити са правили още техните предходници от всезнаещия осемнайсти век, но живото мускулесто Шекспирово дело е преминало през тях като през крайпътни драки, без да оставят по кожата му и драскотина.

Геният на този писател е наистина изключителен, а богатството на емоционално-мисловни внушения - безкрайно.

Във фикционалния свят, който трябва да е образ на големия, действителен свят извън стените на театъра, доброто и злото никнат непрекъснато едно до друго. Доброто е по самата си природа уязвимо. Както често със задоволство отбелязват Шекспировите злодеи, честните и благородните хора не разпознават лесно злото у другите, защото не го носят у себе си. Те също така - поради добротата си - не са агресивни и стават жертва на чуждата агресия. Злото, от друга страна, е винаги неудовлетворено от статуквото и с всички позволени и непозволени средства се стреми към изгодна за себе си промяна, при това преди всичко за сметка на добрите, които са най-лесната плячка и почти винаги успява да ги погуби. Но рано или късно, пак поради самата си ненаситна природа, то задължително се обръща и срещу самото себе си. Доброто, напротив, е склонно към съчувствие и саможертва. Затова и нанесените му щети са непрежалими..

Александър Шурбанов