Гледайте Христо Шопов в постановката "Човек от земята" - на 4 Октомври в Театър Възраждане

Спектакълът е разказ за един сън. Сън, в който спомени от 14000 години се стоварват върху нас. За да поставят въпросите на днешния ден. За да дадат отговори за днешния ден. За да върнат невидимото в живота ни!

Повече за представлението:

от Джеръми Биксби

Със специалното участие на Христо Шопов
Превод и режисьор: Георги Михалков
Сценография и костюми: Петър Митев
Композитор: Иван Драголов
Участват:
Христо Шопов - Джон
Роберт Янакиев - Дан
Георги Златарев - Хари
Ивет Радулова - Едит
Мариана Жикич - Санди
Христо Ботев - Арт
Костадинка Аратлъкова - Линда
Свежен Младенов - Д-р Грубер

Преди около...няколко хиляди години (по субективната скала) някой, за когото имам смътен спомен, че наричах "аз", беше започнал да брои миговете, в които е бил жив. Наричаше ги, помня: "единствените, всъщност мигове, в които всъщност съм бил жив". Това, по което се отличаваха от всичкото останало време, беше, че в тях...през тях не му липсваше нищо и имаше всичко. Не бяха много, не бяха и малко.

"Човек от земята" е разказ за един сън. Сън, в който спомени от 14000 години се стоварват върху нас. За да поставят въпросите на днешния ден. За да дадат отговори за днешния ден. За да върнат невидимото в живота ни. Онова невидимо, което ни пречи да съществуваме като атоми; онова невидимо, без което преставаме да сме Галактики.

Когато, към днешна дата се опитвам, понякога, да преброя онези, всъщност мигове, в които, всъщност съм бил жив, се питам: какво съм правил през последните няколко хиляди години. После тръсвам глава, забравям и кротко заемам мястото си в кристалната решетка.

Докато не срещна (случвало се е, случва се...) някой от тях - онези встрани - тихи, почти невидими...Онези, с въпросите без отговори и с отговорите на всички въпроси. Някой Човек от земята, който си позволява лукса да не забравя, да помни, да си остава Галактика.

Защото, струва ми се, ако все още ме мъчи нещо, това е въпроса: мога ли да си остана атом, без да преставам да бъда Галактика.

Георги Михалков