Гледайте Михаил Билалов, Ана Вълчанова и Николай Урумов в "Прощална вечеря" на 19 Октомври, в ДСТ "Алеко Константинов"

Защо отиваме на вечери, на които всъщност не ни се ходи? Защо се виждаме с приятели, които вече не чувстваме близки? По навик, от благовъзпитаност, от малодушие? Разберете от една прекрасна интелектуална комедия, която не само ще ви разсмива, но и над която ще може да разсъждавате дълго.

Повече за нея:

от Александър дьо Ла Пателиер и Матийо Делапорт

Превод Михаил Билалов
Снежина Русинова-Здравкова
Постановка Здравко Митков
Сценография Петър Митев
Копродукция с Театър "Константин Величков" - Пазарджик
Участват: Михаил Билалов, Ана Вълчанова, Николай Урумов

Опиянени от идеята да изчистят дневния си ред, Пиер и Клотилд Льокьор решават да организират прощална вечеря, най-добрата форма на "развод с приятели - призраци".

Първи в списъка "отживелици" се оказва Антоан Роайе. И въпреки че Пиер и Клодилд стриктно спазват идеалния сценарий за прощална вечеря, приготвяйки любимата храна и музика на Антоан, бутилка вино от годината на раждането му, плюс всички ненужни подаръци от него, вечерята далеч не протича така идеално, какъвто е бил замисълът…

"Прощална вечеря" е прекрасна интелектуална комедия, която не само ще ни разсмива, но и над която ще може да разсъждаваме дълго, дълго след това защото:

Има приятели и приятели… Има приятелства, които ни бележат за цял живот. Приятелства, с които израстваме и приятелства, близостта на които се разтваря във времето. Приятели, на които се обаждаме в 3 през нощта, когато сме зле и приятели, с които споделяме чаша вино и мимолетен разговор. Приятели, на които изплакваме цялата си душа и приятели, за които се сещаме, когато се нуждаем от определена услуга. Приятели, които не сме виждали от години, но сърцето ни трепва в искрена радост, когато отново открием и приятели, които изчезват безследно от живота ни, като поредния чадър, който някъде сме изгубили…

"Прощална вечеря" е пиеса за дълбоките, сърдечни връзки, достигнали прага на своето изчерпване. Старите приятелства, които неусетно са помръкнали във въртележката от ежедневни работно-семейни-обществени задължения, от липсата на време да се погледнем, да се почувстваме внимателно един друг, от рутината приплъзваща дружеските срещи в повърхностно все по-рядко общуване.

"Прощална вечеря" ни кара да се замислим кое в живота ни заслужава да бъде реанимирано, как да си върнем усещането за непосредственост, празничност, как да се обичаме, подкрепяме и прощаваме.

На четиринадесетото издание на Зимния фестивал на изкуствата "Сцена, палитра, слово" постановката "Прощална вечеря" е отличена с наградата за най-добър спектакъл, а Николай Урумов печели наградата за най-добра мъжка роля.