Гледайте "Дани и дълбокото синьо море: танц на апашите" на 14 Ноември, в Театър Възраждане

Не пропускайте една невероятна постановка - премиера за световноизвестния Джон Патрик Шанли на българска сцена! Той е носител на Оскар за филма "Лунатици" с Шер и Никълъс Кейдж и награди Пулицър и Тони за пиесата "Съмнение".

Гледайте "Дани и дълбокото синьо море: танц на апашите" на 14 Ноември от 19:00ч, в Театър Възраждане, като изберете:
• странично място - за 6лв, вместо 12лв;
• фронтално място - за 7лв, вместо за 14лв.

Повече за спектакъла:

Превод: Параскева Джукелова
Режисьор: Ованес Торосян (известен с десетки роли в киното)
Сценография и костюми: Маргарита Данчева (абсолвент в НАТФИЗ)
Музика: И.М.А.
Хореография: Станислав Генадиев
Фотография и видео: Елена Николаева
Участват: Каталин Старейшинска (номинация Икар 2015 за ролята на Антигона в "Антигона" на Иван
Добчев) и Георги Гоцин (филмът "Каръци" и моноспектакълът "Записки на един
луд")

"Тази пиеса е посветена на всеки в Бронкс, който ме е ударил или целунал, и на всеки, когото аз съм ударил или целунал." - Джон Патрик Шанли

Пиесата ни пренася в Бронкс, най-опасният квартал в Ню Йорк, където авторът е израснал. Главните герои в тази трагикомедия са момче и момиче, отхвърлени от обществото, крайни и опасни, стигнали до ръба на "дълбокото синьо море", а какво се крие там, могат да разберат само при челен сблъсък един с друг.

Танцът на апашите (La Danse Apache) е стихиен танц за двама, изпълнен със сцени на насилие, произхождащ от парижката ъндъргаунд култура от началото на XX век. Не случайно Ню Йорк Таймс определя взаимоотношенията на героите в тази история като "кикбоксово па де дьо": "Пиесата е като да седиш до ринга и да гледаш мач на живот и смърт, който завършва с нежна прегръдка."

"Тя (пиесата) е експлозивно, дълбоко изследване на отчуждението и изкупителната сила на любовта." - Ню Йорк Дейли Нюз

"Изключително забавна, ужасяваща, изпълнена с въображение, хипнотизираща пиеса, крайно различна от традиционните любовни истории." - Драма-лог

Режисьорът Ованес Торосян споделя за пиесата:
"Основната тема, която ще изследваме, са причините, поради които се превръщаме в маргинали. Стигайки до дъното, давайки си шанс всеки ден за новия ден. Съвременният човек е затворен в резерват. Свободата ни е взета. Да, като че ли ние решаваме и се разполагаме с животите си, но реално не е така. От прекалено много неща сме зависими. Включително и нематериални, като минало, бъдеще и настояща среда. Средата ни определя. Добре, а къде е отговорът тогава? Кой отговор? Да стоим безмълвни или да крещим? Понякога на глас, понякога вътре в нас. Изходът - бунт, разпад, депресия, алкохолен делириум. А може би има спасение, някъде в "дълбокото синьо море."