С награда ИКАР 2013 за най-добро представление - за авторска музика на Асен Аврамов и за поддържаща мъжка роля на Ивайло Драгиев.
От Иван Добчев в съавторство със Стефан Иванов
Спектакъл на: Иван Добчев и Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Музика: Асен Аврамов
Участват: Маргита Гошева, Елена Димитрова, Невена Калудова, Димитър Николов, Бойко Кръстанов, Ивайло Драгиев, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев
"Светът отива на зле. Той е изхабен, но неговото изхабяване вече не се брои. Старост или младост – човек вече не брои по този начин. Светът има повече от една възраст. Мярата на мярата ни убягва... Нито пълнолетие, нито криза, нито дори агония. Нещо друго...
Театрална реч, речта на Хамлет пред театъра на света, на историята и на политиката. Епохата е откачила. Всичко, като започнем от времето, изглежда в безредие, неправилно или разглобено. Светът отива на зле, той се хаби, с мярата, с която расте..." Жак Дерида
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на: Столична програма "Култура" към Столична община и община Харманли.
Театралната работилница "Сфумато" "срутва четвъртата стена" с премиерния си спектакъл "Медея, майка ми" по думите на Маргарита Младенова, режисьор на представлението заедно с Иван Добчев, който е и съавтор на текста със Стефан Иванов. "Това е първият ни спектакъл, директно отворен към залата. Иначе създаваме светове, в които да заведем зрителите. Опитваме се не да ги шокираме със случки и съдби, а да ги отчуждим от свикването с тези реалности", коментира Младенова. По думите ѝ авторите искат да стигнат до истината за безпризорния, отместен човек и да светнат червен сигнал. В този смисъл представлението има по-скоро морален и философски хоризонт, отколкото естетически.
"Историята на спектакъла, вдъхновен от проекта "Средиземноморие" на Съюза на европейските театри, започна преди година, когато ни поканиха да се присъединим към съюза. Моментът съвпадна с решението ни да обърнем поглед към най-парещите проблеми на днешния ден, с които всички се сблъскваме", разказва Иван Добчев. По думите му между най-драстичните проблеми са превръщането в стока, в продукт на децата, които се зачеват, за да бъдат продадени, и превръщането на донорството в бизнес.
Главният герой идва от странство, за да търси майка си. Така възниква сблъсъкът на цивилизации - както когато през вековете чуждестранни пътешественици са минавали през нашите земи, обяснява режисьорът. "Спасеният език" на Елиас Канети, който казва, че преживяното през първите шест години в Русе е в основата на целия му по-нататъшен живот, насочва Добчев към неговия роден град Харманли. Районът присъства в спектакъла с имена на местности, диалект и т.н.
Видения и сънища на основния персонаж изграждат разказа, в който се врязват документалните монолози на три момчета и три момичета, изоставени от родителите си, подложени на физическо и психическо насилие - в домове или на улицата, у нас и в чужбина, където младите жени са принудени да продават децата си, да работят като робини, да проституират...
В актьорския екип са Маргита Гошева, Елена Димитрова, Невена Калудова, Димитър Николов, Бойко Кръстанов, Ивайло Драгиев, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев. Сценографията и костюмите са на Даниела Олег Ляхова, музиката - на Асен Аврамов.