Калин Врачански в "Парижката Света Богородица" - на 8 Декември, в Театър "София"

Театър "София" има с какво да впечатли ценителите на театралното изкуство - невероятен спектакъл по безсмъртния роман на Виктор Юго, с участието на любимеца на публиката Калин Врачански!

Повече за спектакъла:

Автор: Виктор Юго
Постановка, сценична версия и музикална картина: Лилия Абаджиева
Драматизация: Димитър Стоянович
Сценография и костюми: Васил Абаджиев
Участват: Пламен Манасиев, Калин Врачански, Мартин Гяуров, Николай Антонов, Росен Белов, Николай Върбанов, Жан, Юлиян Рачков, Михаил Милчев, Антон Григоров, Николай Димитров, Симона Халачева, Йорданка Любеновa

"Парижката Света Богородица" като драматическа поезия и съдържание на човешката индивидуалност. В предговора към "Съзерцание" Виктор Юго пише:"Тук е разказана една човешка съдба ден след ден. Но това животът на един човек ли е? Да, но също така и животът на другите хора. Никой от нас няма честта да притежава живот, който е само негов. Моят живот е вашият, вие изживявате това, което изживявам аз, съдбата ни е еднаква."

"Парижката Света Богородица" (1831г) е роман, вдъхновен от духа на Романтизма. В него има всичко, необходимо за човека: вяра в доброто; възторг от красотата; конфликт, породен от двойнствеността на този свят - между доброто и злото, красивото и грозното; копнеж по щастие; възхищение от силата и дързостта на стихията на чувствата; надмощие на чувствата над разума. Епохата на Романтизма поставя чувствата над разума, бунтува се срещу установените модели на мислене и поведение и създава ирационален свят, в който е възможно проявлението на свободата на човешкия дух.

В завещанието си на 31 Август 1881г Юго пише:
1. Бог съществува като абсолютно независим създател и повелител на Вселената.
2. Животът има смисъл, когато човек обича, труди се и крачи напред.
3. Душата е безсмъртна.
4. Любовта е единственият неизчерпаем извор на вяра в живота.
5. Мисията на поета е да възвръща хората към човечността, а човечността е дело на любовта.

Спектакълът, който ще видите и ще съпреживеете, е животът на духа, преживяващ патос, страст, терзание, болка, милосърдие и състрадание.

Дали във времето, в което живеем, разумът безвъзвратно е надмогнал чувствата...

Животът ни е двойствен - свой свят има си
сънят, разделящ двете тъжни имена -
живот и смърт; свой свят сънят
си има - царство на реалност странна.
В развоя си съдържа той дихания,
сълзи и мъки, радостни отсенки.
Засенчва будните ни мисли той
и облекчава будните дела.
Разделя същността ни, става част
от нас самите и от наш'то време.

Какво е минало? Какво са сенките?
(Лилия Абаджиева)

""Парижката Света Богородица" е дреха, изтъкана от бляскави думи, която никога не се къса. Зимата ще те топли, лятото ще носи хлад на сърцето ти. Ще ти служи за завивка, под която ще сънуваш приказни истории за любов, коварство, страст и падение. Такава дреха не остарява. Понякога трябва само да бъде извадена от гардероба, за да бъде изтупана от праха на годините и проветрена от нафталина на дребнотемието.

Опитахме се не да преразказваме, а да преосмисляме. Да гледаме нагоре, без да забравяме върху какво сме стъпили. Дано радостта от този процес се окаже заразна."
(Димитър Стоянович)

Времетраене: 2 часа и 30 минути (без антракт)