Народните поверия оживяват в моноспектакъла на Мариус Куркински "Български разкази"

„Български разкази”. Това са думите на вашите родители, думите на техните родители. Тези думи са оставили отпечатък в разказите на сегашните ви приятели и близки. Разкази, които слушате всеки ден. Вашето ежедневно слово. „Български разкази”.

Грабнете своя ваучер за моноспектакъла на Мариус Куркински "Български разкази" на 9 Юли от 21:00 часа, в парк "Военна академия" - за 8лв, вместо за 15лв!

Оставете се в ръцете на гениалния актьор и режисьор, който няма да ви остави и този път безразлични. Със своята интерпретация върху 5 текста на Ангел Каралийчев, Мариус навлиза в дебрите на фолклора, за да ви накара да затаите дъх и да чуете гласовете на своите предци. Защото паметта ражда надежда.

Повече за постановката:

В историите Мариус скача от образ в образ. Първо е старец, обикалящ света, търсейки по-глупави същества от жена и снаха му. После навлича забрадка и престилка в ролята на люта свекърва. Виждаме го като чираче, извадило късмет да спи в топла къща, също като мъж, който така се е наквасил, че сънува как ражда теленце.

Народът се смееше на поразия. Червени фенери, ограждащи като рамка сцената, стол, дървен сандък и одеяло бяха единствените декори. Мариус обаче изпълни пространството с гласа и движенията си. Aктьорът, както винаги, демонстрира изключително внимание към думите - изречени от него, те добиват мощ, разсмиват, въздействат, разплакват.

Мариус обаче заложи на контраста и изведнъж докара всички до изтръпване с последната си и най-силна част - "Росенският каменен мост". В нея актьорът се превъплъщава в майстор Манол, който се хваща да построи каменен мост. За да го направи здрав обаче, трябва да вгради в него сянката на любимата си. И той го прави - след разрив от колебания, съмнения, принуден да избира между най-скъпото: съзиданието или любовта. Моментът, в който героят му отмерва сянката на любимата, те стиска за гърлото.

После Мариус прави един от най-рискованите си ходове - напуска сцената за три минути, в които оставя зрителите на изпълнена с тъга народна песен. В залата нямаше дърпане на ципове на дамски чантички, светнали екрани на телефони. Легендата за вграждането сякаш бе най-чистият и искрен начин, по който Мариус сподели своите лични жертви в името на изкуството.