Оперният моноспектакъл "Човешкият глас" с участието на Георгиос Филаделфевс - на 8 Октомври, в Театрална работилница Сфумато

Театрална работилница Сфумато ви представя един оперен моноспектакъл с участието на Георгиос Филаделфевс, в чието фалцетното пеене можем да чуем и усетим самотата и безсилието пред океана на всепоглъщащата невъзможна любов.

Повече за спектакъла:

Лирическо оперно произведение на Франсис Пуленк по пиесата на Жан Кокто
Постановка: Пламен Бейков
Мултимедия: Стефан Матеев
Боряна Ламбрева: пиано

Спектакълът е селектиран от Фестивала "Малък сезон" и се посвещава на 130-годишнината от рождението на Жан Кокто (5 Юли 1889 - 11 Октомври 1963 - Jean Cocteau - псевдоним на Жан Морис Йожен Клеман) френски писател, критик, есеист, режисьор и художник.

Жан Кокто създава своята едноактна пиеса "Човешкият глас" през 1930 година. През 1958 година френският композитор Франсис Пуленк, негов близък приятел, претворява пиесата в моноопера.

На сцената в моноспектакъла на Пуленк ще излезе Георгиос Филаделфевс - тенор и контратенор, който е първият мъж изпълнител на тази роля през 2016 година. Съпроводът на пиано ще изпълни пианистката Боряна Ламбрева.

Продукцията е дебютна работа на оперния режисьор Пламен Бейков, изнесена преди три сезона на камерната сцена на Русенската опера, която сега е представена в по-различен вариант, съобразен с възможностите на Театралната сцена на Сфумато.

В България за първи път операта "Човешкият глас" е изпълнена от сопраното Галя Йончева на концерт през 1974 година със Софийската филхармония. През 2007 година в Русе е първата за страната сценична реализация на операта в камерния ѝ вариант с акомпанимент на пиано. Настоящата постановка за първи път в световната музикална история е осъществена със солист-певец - тенора Геориос Филаделфевс - едно изключително любопитно предизвикателство, а именно - операта да бъде изпълнена от мъжки глас. Певецът Георгиос Филаделфевс изпълнява най-важните емоционално-кулминативни и драматично-интимни моменти в своята фалцетна контратенорова гласова теситура.

Лирическата трагедия, както жанрово я определя композиторът, чрез монологичната ситуация на последен телефонен разговор, изобразява раздялата на двама влюбени. Режисьорското предизвикателство в конкретния случай с участието на мъж-певец се изразява в това, да бъде представено по възможно най-сериозния и драматичен начин обсебеността, влюбеността и обичта в едно измерение, което е предимно негативно оценявано - обичта на мъж към мъж.

Новата постановка на "Човешкият глас" търси нова точка на съзерцание върху вечната тема за човешката любов. Чрез контратеноровия глас на актьора-певец представлението успява да настрои за публиката темперираното звучене на честния и неподправен глас на истината. Истината, че всяко човешко същество е подвластно на очарованието и любовта към всички други човешки същества.