Моноспектакъл на Васил Дуев "Всичко на масата" - на 24 Октомври в Театрална работилница Сфумато

Вижте този моноспектакъл на Васил Дуев по Чарлз Буковски - има цяла колекция с награди от международни фестивали! Представя Казанлъшкият театър "Любомир Кабакчиев".

Гледайте "Всичко на масата" на 24 Октомври от 19:00ч в Голяма зала на Театрална работилница Сфумато - за 7лв, вместо 14лв!

Повече за представлението:

По Чарлз Буковски
Сценична адаптация, режисура и сценография Ана Батева
Музика Стефан Здравески

• Награда за най-добър спектакъл на "BALKAN THEATRE TIRANA FEST" в Албания;
• Награда за сценичен експеримент и иновация на Интернационалния фестивал "Актьорът на Европа" в Ресен, Македония;
• Награда за най-добър спектакъл на Интернационалния фестивал на монодрамата "MONOACT" в Печ, Косово;
• Премиера на Интернационалния фестивал на монодрамата 2016 в Битоля, Македония.

"Всичко на масата" е компилация от много текстове. Интересното в случая е как едно младо момиче от Македония, получило образованието си в България, и един млад български актьор, който нашумя напоследък и като режисьор – с номинацията си за Режисура Аскер 2016, потъват в света на героя на Буковски – Хенри Чинаски – същият, когото сме гледали как като възрастен се напива до безсъзнание в "Муха на бара", в кожата на Мики Рурк.
Хенри Чинаски явно им допада. Може би не самия той, колкото начина, по който възприема света. Което май е едно и също.
Семейство, училище, приятели. Момичета. Книги. Чувството, че всички знаят нещо за живота, което ти не си разбрал. Кой не е мислил за тези неща?
Всичко в спектакъла е искрено и честно до безобразие. Сблъскваме се с думи и изрази, които всички използваме, но обикновено не сме свикнали да чуваме на живо от сцената. Въпроси, въпроси, въпроси, които всеки тинейджър крещи насаме, бълнува, сънува, но не изрича публично, защото се смятат за прекалено лични, греховни или тъпи. Пълно е със спомени, които подреждаме на тъмно, защото всеки знае, че когато е малък, прави глупави неща.
А Буковски не спестява нищо. Абсолютно нищо. Срам, гордост, запек, първи сексуални преживявания - всичко е вътре. По най-директния начин. Бедрата на учителката, настроението на баща ти, най-хубавото момиче в класа. Пиенето, сбиванията, готините даскали. Тъпите даскали, ревността, забравените приятели. Целият цветен живот, който се струпва върху теб, когато си малък. Нищо необичайно за момчешкия пубертет, ако не се броят честите срещи с татковия кожен каиш. И всичко е много смешно и много тъжно.
Боят вкъщи е редовен като закуската, обяда и вечерята. Причина винаги се намира. Понякога това е няколко минути закъснение, понякога мълчаливо опълчване срещу тъпи заповеди, друг път - просто лошо настроение. Чинаски-старши има нужда да си го изкара на някого за безинтересната работа, ниската заплата и високите цени. И това ражда малко по-малко ненавист и омраза. Които задвижват сюжета до края.
Противопоставянето, което героят на Васил Дуев изпитва към целия заобикалящ го свят се превръща в неговия Рубикон, в чертата, зад която той започва да изгражда и открива собствения си образ. Който е много далеч от лустрото, чистотата, зализаните мамини момченца, калъпът, в който всички ние сме натикани и от който не смеем да се измъкнем. Сигурно няма да харесаме докрай този образ, но и сигурно някъде дълбоко себе си ще му завиждаме тайничко за Свободата, която обитава.