"Криминале от Каменната ера" със специалното участие на Пламен Сираков, в НАТФИЗ

Обичате ли криминалета? НАТФИЗ ви е подготвил невероятно представление със специалното участие на Пламен Сираков!

Гледайте "Криминале от Каменната ера" от Александър Володин на 16 или 30 Май от 19:00ч - за 2лв, вместо за 5лв!

Повече за постановката:

Превод: Екатерина Йосифова
Постановка и сценична версия: Проф. Пламен Марков
Сценография и костюми: Мира Каланова, Даниела Николчова и Елена Ямантиева, Студенти по СЕД от класа на доц. Невяна Кавалджиева
Музика: Асен Аврамов
Пластика: доц. Велемир Велев

Участват:
Александър Узунов, Алиса Атанасова, Антония Търпова, Весела Бабинова, Гергана Арнаудова, Жанета Дончева, Илия Виделинов, Камелия Хатиб, Леарт Докле, Лили Сучева, Лора Декова, Луиза Григорова, Милена Милчева, Нено Койнарски, Николай Кенаров, Радина Думанян, Слави Минков, Стефан Додуров, Цветина Петрова И Яким Неделчев, Студенти от класа на проф. Пламен Марков

Божана Мановска, Георги Кацарски, Даниела Манолова, Калоян Лулчев, Мартин Петрушев, Павел Иванов, Полина Недкова, Рада Кайрякова, Севар Иванов, Стефан Сърчаджиев, Тодор Беров,студенти от класа на проф. Стефан Данаилов.

Със специалното участие на Пламен Сираков. Спектакълът е копродукция с ДСТ "Алеко Константинов".

12 000 години преди нашата ера. Хората вече съществуват. Духът на мъж, прострелян с две стрели в гърба, наблюдава и коментира разследването на смъртта си. Удобният обвиняем е налице. Уликите също. Дали очевидното е най-вероятното?

Криминалният сюжет обаче е само поводът да се разкрие зародилият се социален проблем – равенство или заслуги по достойнство? И кой ще определя кои са достойните? И изобщо нужен ли е нов обществен ред?
Ситуирането на действието в различно историческо време отстранява емоционално зрителя и превръща невинната криминална история в политически театър. Песни, танци, каскади, перкусии и по детски променен изговор на някои от думите създават допълнителна дистанция, която допуска присъствието на различни гледни точки на зрителя и предполага неговото съдействие.

Визия – едновременно конкретна и универсална, която допълва спектакъла без да го обсебва. Единството на слово, звук и визия допълват спектакъла, за да зададат заедно въпроса "Как трябва да живеем?".

Ана Луис Нориега