Капоейрата e бразилско бойно изкуство. Първоначално практикувана от робите в Бразилия, днес капоейра е разпространена по цял свят. В африканските култури танц и борба трудно могат да бъдат разделени едни от други. Оттам и многото танцови и акробатични елементи в капоейрата.
Легендата разказва, че на робите в Бразилия е било забранено да се бият по между си, за да не се контузват (господарите си пазели "стоката"). За да разрешават конфликтите си по физически начин, боят бил превърнат във формата на танц. Думата "capoeira" означава "висока трева".
Първоначалните форми на капоейра може да се разглеждат като разновидности на улични боеве. Капоейристите се събирали в банди в крайбрежните градове на Бразилия Рио де Жанейро, Ресифе, Салвадор де Баия. Предполага се, че днешната капоейра е доста по-различна, от това, което се е практикувало в големите бразилски градове в началото на XX век. В периода 1889г - 1937г тренирането на капоейра в Бразилия е било забранено и се е наказвало със затвор от 6 месеца до 2 години. През 1937г диктаторът Хетулио Варгас премахва забраната с надеждата да превърне капоейра в национален спорт. Тази идея му хрумва, след демострация на Местре Бимба, който модифицира уличната капоейра във формата на Luta Regional Baiana. В този стил той интегрира елементи на батуке и на азиатски бойни изкуства, за да увеличи ефективността. Преди да се въведе система за изучаване, капоейра се изучавала предимно с подражаване. Изхождайки от новата система, капоейра се разделя на две основни течения: капоейра режионал и капоейра ангола. Ангола, популяризирана от местре Пащиня, твърди, че е по-близка до африканските корени на капоейра.
Голяма част от школите по капоейра практикуват капоейра контемпоранеа, което е смесен вариант между ангола и режионал. По традиция играта се води в кръг (roda). В "началото" на кръга стоят музикалните изпълнители. Главните инструменти са биримбау (berimbau) и дайре-пандейро (pandeiro).
Освен бойният аспект, музикалният също е много важен. Учат се умения като ритъм, пеене, свирене. За пеенето на песните е важно да се разбира поне малко португалски.
Капоейра, като всяко бойно изкуство, има своята философия. Учи капоейристите на взаимоуважение и положителна нагласа към живота (винаги усмихнат). Освен това човек има възможност да опознае възможностите на тялото си и да преоткрива артистичността си.
За да започнеш да тренираш, не е нужно да си твърде добре подготвен физически. Налага се да нагласиш дисциплината спрямо твоите вкусове и възможности. Капоейра е много активна физически, взискателна и богата на движения. Една прекрасна възможност да влезеш във форма. Веднъж пробвана, откриваш ценности, които може да те накарат да се пристрастиш. Не се притеснявай от на пръв поглед невъзможните акробатични номера. Не са задължителен атрибут. Още по-малко за начинаещи. Ще имаш време да ги усвоиш. Ако ти се иска. Най-лесно ще бъде да започнеш стъпка по стъпка. Да разбереш, че става въпрос за диалог между двама съперници, между двама бойци. Всяка атака е въпрос, който намира своя отговор в защитата на противника. Въпреки, че музиката и ритъма присъстват, няма предварително подготвена хореография. Съвсем простичко всеки от бойците "формулира" своя въпрос и получава отговор, в зависимост от собствените си възможности, ситуация, персоналност.
Николай Асенов (Graduado Coco):
С Капоейра се занимава от 2003 година. Започва да тренира в Испания в група Abada при professor Tico. В продължение на 8 години посещава тренировките там редовно като взима участия в редица демонстрации и семинари, както и едно вълнуващо пътешествие до Бразилия, където успява да се запознае с едни от основоположниците на днешната kапоейра, това са хора, които активно продължават да се стремят да развиват и популяризират това изкуство. Преди две години се връща да живее в България. С радост разбира, че вече и в неговата страна има няколко групи. След кратки разговори с Жоро – Puma (който все още води тренировките по капоейра на стадион Васил Левски) разбира, че имат еднакво виждане за Капоейра, след което изпраща покана на неговият треньор professor Tico да проведе тридневен семинар в България. В следствие от семинара и разговори по между им, решават официално да преминат под крилото на Grupo Abada Capoeira.