Хитовият спектакъл "Човек от земята" от Джерoм Биксби на 5 Април, в Театър Възраждане

Превод и режисура: Георги Михалков
Сценография и костюми: Петър Митев
Композитор: Иван Драголов
Участват: Ивайло Драгиев, Свежен Младенов, Роберт Янакиев, Георги Златарев, Христо Ботев Станчев, Ивет Радулова, Костадинка Аратлъкова, Мариана Жикич
Времетраене: 100 минути.

Преди около... няколко хиляди години /по субективната скала/, някой, за когото имам смътен спомен, че наричах "аз", беше започнал да брои миговете, в които е бил жив. Наричаше ги, помня: "единствените, всъщност мигове, в които всъщност съм бил жив". Това, по което се отличаваха от всичкото останало време, беше, че в тях... през тях не му липсваше нищо и имаше всичко. Не бяха много, не бяха и малко.

"Човек от земята" е разказ за един сън. Сън, в който спомени от 14 000 години се стоварват върху нас. За да поставят въпросите на днешния ден. За да дадат отговори за днешния ден. За да върнат невидимото в живота ни. Онова невидимо, което ни пречи да съществуваме като атоми; онова невидимо, без което преставаме да сме Галактики.

Когато, към днешна дата се опитвам, понякога, да преброя онези, всъщност мигове, в които, всъщност съм бил жив, се питам: какво съм правил през последните няколко хиляди години. После тръсвам глава, забравям и кротко заемам мястото си в кристалната решетка.

Докато не срещна (случвало се е, случва се...) някой от тях - онези встрани - тихи, почти невидими... Онези, с въпросите без отговори и с отговорите на всички въпроси. Някой Човек от земята, който си позволява лукса да не забравя, да помни, да си остава Галактика.

Защото, струва ми се, ако все още ме мъчи нещо, това е въпросът: мога ли да си остана атом, без да преставам да бъда Галактика.

- Георги Михалков.