Звезден квартет в постановката "Сарабанда" от Ингмар Бергман - на 21 Октомври, в Театър 199

"Всеки желае да е щастлив и се страхува от болката. Но дъгата е невъзможна без преди това да е валял дъжд". Насладете се на постановката, в синхрон с есента и нейните пастелни цветове!

Повече за постановката:

От Ингмар Бергман;
Превод: Васа Ганчева;
Постановка: Иван Урумов
Сценография: Мария Диманова;
Музика: Христо Намлиев.

Художествено осветление: Петьо Начев

С участието на:
Валентин Ганев;
Стефка Янорова;
Малин Кръстев;
Елена Телбис.

"Всеки желае да е щастлив и се страхува от болката. Но дъгата е невъзможна без преди това да е валял дъжд".

"Най-кошмарното нещо е да осъзнаеш своята обърканост и да я разбереш". "Човек трябва да е благодарен за ужасите, с които е свикнал. Защото непознатите ужаси са истински страшните".

Ингмар Бергман

"Сарабанда" е старинен испански танц в характерно бавно темпо, използван от композитори в различни епохи. Сарабандата е в сърцевината на последния сюжет в творчеството на Ингмар Бергман, автор признат още приживе за класик като драматург, сценарист, кино и театрален режисьор. Сякаш цялото му духовно и
интелектуално богатство е съсредоточено в този негов шедьовър.
В нашата Сарабанда Валентин Ганев играе Юхан. Макар вече възрастен, героят му е зареден с мощен вътрешен заряд, с огромна разрушителна, но и трогателна енергия. Стефка Янорова е Мариан, бивша съпруга на Юхан - горда и силна. Тя се появява в дома му в момент на криза, резултатите от която поема върху плещите си,
въпреки своята деликатна чувствителност. Малин Кръстев е Хенрик - син на Юхан от друг брак. Той е объркан и раним, но едновременно с това сложен и непредсказуем. Елена Телбис е дъщерята на Хенрик - нежна, крехка, но и експлозивна. Нейната съдба и бъдещето ѝ са в центъра на тази сарабанда.

Иван Урумов поставя пиесата сякаш с диригентска палка, с плавност и прецизна отмереност, изграждайки една театрална сюита. Завладяваща и красива, релефна и безпощадно откровена. Той разчита текста на Бергман без да търси излишни ефекти, но и без да спестява от всички негови нюанси - неслучайно действието в Сарабанда се развива през есента в синхрон с нейните пастелни цветове. Но по-силно е усещането за настъпващата зима с бялата си острота, с дълбоките си сенки.

Сценографията на Мария Диманова и музиката на Христо Намлиев са изчистени и носят изцяло попътен на духа на спектакъла рисунък.

"Сарабанда" се поставя за първи път в България.