Етно-рок мюзикълът "Да опазиш Сребра невяста" на 3 Октомври, в Сити Марк Арт Център

"Да опазиш Сребра невяста" е авторски музикален спектакъл на Мирослав Моравски - Моро, в който се преплитат разказ, актьорска игра и песни; той съчетава класическия мюзикъл със сценични разкази (storytelling и stand-up). На почитателите на жанра мюзикъл са известни подобни поджанрове - например music monologue или rock monologue. В сценичната постановка Моро разказва историята, която оживява в играта и диалога на актьорите, като всяко действие се прелива в определена песен от надсвирването. В представлението участва оркестрална трупа Невидено - общо седем музиканти и актьори, които едновременно играят и свирят на живо песните. Освен трите вокала, използваните инструменти са гъдулка, гайда и кавал, две китари, бас, ударни и тъпан/перкусии. Спектакълът "Да опазиш Сребра невяста" е история от "Коренуване" - поредица, основана върху българското ни фолклорно наследство - музика, митология и предания.

В ролите:
• Благун свирача - Мирослав Моравски - Моро (вокал, китара, разказвач)
• Сребра невяста - Антония Христова, Любомира Камбурова (вокал, актриси)
• Диман дракуз - Минчо Недев (бас китара, вокал, актьор)
• Филип свирача - Мирослав Зографски (ударни, вокал, актьор)
• Тайнственият дракуз - Анна Анова (гъдулка, вокал, актриса)
• Виртуозният дракуз - Антон Велев, Николай Димитров (китари)
• Магичният дракуз - Петьо Иванов (кавал)

Режисьор: Лъчезара Василева;
Сценограф: Христина Дякова
Групата изпълнява свои авторски композиции, съчетани със съвременни интерпретации на народни песни, които се преплитат и допълват в завладяваща история.

Постановката ни запознава с Благун, свирач и разказвач, който е поканен да свири на обичая "пазене на булката", предшестващ една сватба в Родопите. По време на надсвирването обаче се появява и друг, зловещ кандидат-жених със своя оркестър - и историята се заплита.

"Отвънка се чуват подсвирквания, почват викове, думкане, пищене: "Айде, отвори, отвори, стопане! Моме, не мой се втелясва, вече си невяста!". Свирачите - явно изкусни майстори, въртят и извиват ловко мелодиите, най-вече този, дето пее отвън с един гладък и плътен, меден глас... Шепнещ глас. Глас, дето се разнася над двора, просмуква се през вратата, оградата, дъските:
- Хайде, либе, отвори ми! Откога те чакам, посрещни ме! От кол' време хвърли дума, хайде отвори, при теб пусни ме!
С всяка дума Сребра побелява все повече и повече и стиска портата сякаш се бори с гласа. Отначало му отговаря наперено, после думите ѝ стават по несвързани, по-неясни, докато накрая млъква съвсем и не продумва ни на майка си, ни на друг..."