Балет Арабеск представя най-великата любовна история! "Ромео и Жулиета" на 19 Май в Музикален театър

В своя 50-ти юбилеен сезон Балет Арабеск представя един модерен танцов прочит на най-великата любовна история на всички времена!

Повече за спектакъла:

"Ромео и Жулиета"
Музика: Сергей Прокофиев
Хореография: Боряна Сечанова
Сценография: Иван Токаджиев
Костюми: Николина Костова-Богданова

Жулиета - Виктория Петрова
Ромео - Филип Миланов
Дойка - Даниела Иванова/ Константина Ханджиева
Отец Лоренцо - Асен Наков/Валери Миленков
Меркуцио - Васил Дипчиков
Бенволио - Стефан Вучов
Тибалт - Ервин Есен
2 приятелки - Андрея Андонова, Петя Колева
Майка Капулети - Ангелина Гаврилова/ Теодора Стефанова
Парис - Валери Миленков, Светлозар Тинев
Майки - Мариана Крънчева, Стефка Табакова, Мария Касабова, Теодора Друмева
Момичета Монтеки - Елизабет Якимова, Таня Кацарова
Момче Монтеки - Светлозар Тинев

Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата "Ромео и Жулиета" оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев.

Спектакълът на Балет Арабеск "Ромео и Жулиета" е един модерен танцов прочит на пиесата, в който авторският екип, начело с хореографа Боряна Сечанова, разсъждава върху Шекспировите представи за времето и пространството, за истината, познанието, любовта, мястото на човека в мирозданието.

Спектакълът поставя въпроса за доброто, което носи зло, и цената на неуместните съвети. Как се отнасяме днес към отговорността за своите постъпки? Променило ли се е нещо в човешкото съзнание и поведение днес? Можем ли да осмислим и осъзнаем закономерностите и родовите белези на модерната епоха? Къде в днешно време остава любовта? Дали това е временна психоза, носеща опустошение на себе си и на другите, логично продължение на несъзнаваната предпоставка "моята душа е в ръцете на другия" или велика наивност?

Проектът е финансиран от Програма "Култура" на Столична община и с подкрепата на Министерство на културата.

"Атракцията на тази пиеса се намира на друго ниво - нивото на високия вкус и на високото майсторство. Всеки един от компонентите на спектакъла - хореография, визия, присъствие на танцьорите, защитават това изтънчено ниво на самоотказване от евтини трикове и "доразкрасяване" или "доразвиване" на Шекспировата трагедия. Респектът към Шекспир тук се изразява чрез всеки жест на сцената - от каменните колони до стърчащата прическа на Меркуцио."
Мила Искренова

"…Ако трябва с една дума да определя премиерата "Ромео и Жулиета" на Арабеск (30.09.2017г), тя ще бъде - талант. Танцът е емоция, движение, ритъм, експресия, техника и пластичност. Но освен това е и говор - на духа, тялото и душата. Хореографът Боряна Сечанова безспорно носи в себе си дарбата да търси отвъд сюжетната линия фините пластове на недоизреченото. Този път разковничето, тайният код е абатът Лоренцо. Въпреки епизодичните му появи (Асен Наков), фигурата е буреносна. Дали спори със себе си или със своя бог? На него ли се моли или на случая? Дързост ли е играта на рулетка със смъртта, или поклон пред олтара на една пламенна любов?

Великолепен успех за младата Виктория Петрова в ролята на Жулиета в постановката на Арабеск. Артистичност, отлични физически данни, тънък усет, изящество и грация. Букет от "дадености", които напомнят за младата Силви Гилем. Е, това е страхотен комплимент, наистина. Чудесно партньорство с Филип Миланов (Ромео), спонтанно, излъчващо невинната страст на влюбените от Верона и радостната отдаденост на любовта. Между другото нещо изключително рядко и трудно за постигане, не само в киното, но и заради заливащата ни "еротична" пошлост от екрана и сцената. Закачлив, неустрашим и верен Меркуцио (Васил Дипчиков). Впечатляващи Ангелина Гаврилова в ролята на графинята, майката на Жулиета и Даниела Иванова (дойката), която представя разведряващ и сърдечен контрапункт на мрачната фигура на Лоренцо. Много добър баланс между отделните сцени и силна експресивност на ансамбловите изпълнения. Сценография (Иван Токаджиев), която позволява на предметите да "съ-танцуват" и опредметява движенията на тялото, освобождавайки го от ненужни атрибути. В хореографията на Сечанова пластичните решения са центрирани в и около самите танцьори - те се сблъскват, празнуват, влюбват се и се обичат, дуелират се и спорят изцяло със средствата на емоцията и танцуващото тяло. Тук тялото е най-висшият инструмент за изкуство и изкуството е тяло, дори в неговата безжизненост във финала на смъртта.

Сечанова търси. Едно от безспорните постижения на този спектакъл е че той говори без да бъде бъбрив. Всяко движение на танцьорите е прецизно (аплодисменти за репетитора Олеся Пантикина), но и психологически точно. Чувствата провокират тялото с неговите отчетливи акценти, преливащи се състояния и премерени паузи. Избегнати са изкушенията на "пърформанса" като моментна импровизация, но той присъства като изказ на творческата идея чрез изразните средства на танца."
Силвия Стефанова