Постановката "Една задръстена звезда" на 21 Януари, в ДКТ "Васил Друмев" - Шумен

Постановъчен екип:
от Слав Танев и Боряна Иванова, вдъхновено от Йордан Попов
режисьор - Калин Сърменов
сценография - Антония Попова и Кирил Наумов
костюми - Боряна Семерджиева
хореография - Татяна Янева
музика - Асен Аврамов
стихове - Калин Сърменов
3D анимация - Петър Петров
драматург - Михаил Тазев
помощник-режисьор - Живка Бадева
фотограф - Антон Даскалов
Песента се изпълнява от Елена Атанасова

С участието на:
Задръстена звезда - Полин Лалова
Съсед - Петър Калчев
Пожарникар - Иван Панев
Полицай - Борислав Захариев
Приятелка - Александра Сърчаджиева
Журналистка - Елена Атанасова
студенти от Театрален колеж "Любен Гройс"

Егоизмът не е плод на нашето време. Това е част от човешката същност. Част от нашето несъвършенство и част от стремежът ни да го разберем. Неразбирането ни кара да оправдаваме всичко, за да можем да продължим напред и да избегнем самотата. Човек не си дава сметка, че е самотен заради собствения си егоизъм и не разбира колко малко е необходимо да промени, да се откаже, да приеме, да преструктурира, за да бъде щастлив. И разбира се, вината никога не е в нас. Тя е там някъде, забулена в оправдания, в изисквания и претенции. Всичко това обаче не значи, че трябва да се предаваме и да не се борим със себе си. Една изключителна ситуация в един обикновен ден. И тогава идва ред на едно от най- великите качества на човека - възможността да се надсмее над себе си дори тогава, когато говорим за неща, кодирани в същността му, като егоизма.