Операта "Севилският бръснар" от Джоакино Росини на 25 Април, в Държавна опера - Варна

"Севилският бръснар"
Oпера от Джоакино Росини

Диригент - Димитър Косев
Режисьор - Антонио Петрис

Мария Павлова - Розина
Свилен Николов - Фигаро
Хрисимир Дамянов - Граф Алмавива
Евгений Станимиров - Дон Базилио

Солисти, оркестър и хор на Държавна Опера Варна

"Фигаро! Фигаро! Фигаро!" - през 1775г известният рефрен обявява пристигането на Севилския бръснар и началото на едно безкрайно забавление, което оттогава досега не престава да радва публиката с многообразните си превъплъщения.

"Севилският бръснар" не е първоначалното заглавие на тази опера, макар тя да е създадена по едноименната пиеса на Бомарше. Операта най-напред се наричала "Алмавива, или напразна предпазливост", тъй като опера със заглавие "Севилският бръснар" вече била написана от Джовани Паизиело, автор на повече от 100 опери. Росини изпитвал уважение и не желаел да причинява огорчение на възрастния композитор. Със същото заглавие опери написали и други композитори от тази епоха.

Либретистът Чезаре Стербини преработва значително комедията на Бомарше. Тя загубва доста от своята сатирична и изобличителна сила. Така например, граф Алмавива от типичен представител на аристокрацията се превръща в симпатичен влюбен младеж. Но Стербини, като добър познавач на сцената, написва едно сполучливо либрето за комична опера.

През 1816г 24-годишният Дж. Росини за рекордно кратък срок написва и поставя своята опера, представяйки се като изтъкнат оперен драматург, достоен последовател на Моцарт и на най-хубавите оперни традиции в италианската опера-буфа.

"Севилският бръснар" е истински реалистична музикална комедия. Героите са надарени с типични, извлечени от живота характери. Ярките театрални ситуации са естествени и правдиви.

Любопитна е сценичната съдба на тази опера. На премиерата, състояла се в Рим на 20 февруари 1816г тя се проваля. За този неуспех допринасят и привържениците на Паизиело, които устроили шум и бъркотия в залата, за да попречат на публиката да възприеме спокойно новата опера. Но още на третият спектакъл "Севилският бръснар" попада в числото на тези музикални произведения, които никога не остаряват. Навремето един от вестниците в Рим пише: "Ако на премиерата "Севилският бръснар" не срещна одобрение от публиката, то втория път и на следващите спектакли той бе оценен по достойнство и предизвика такъв ентусиазъм, че целият театър се тресеше от възгласите "E viva!" по адрес на маестро Росини. Неколкократно викан на сцената след спектакъла, той най-накрая бе отведен в къщи при светлината на стотици факли".

С какво е по-различна постановката на "Севилският бръснар" на Варненската опера, обяснява режисьорът Антонио Петрис: "За нас е особено важно да се приближим до италианския стил, до италианското светоусещане. Използвайки принципа на театър в театъра, в "Севилският бръснар" ние внасяме марионетен театър, чийто режисьор е Фигаро."

Другата особеност е акцентът върху хореографията. "Във варненската постановка на "Севилският бръснар" хореографията заема достойно място. В нея, наред с прекрасните балерини на Варненската опера, са въвлечени и останалите персонажи. Преобладават елементи от Комедия дел арте.", изтъква хореографът Джузепе Паренте.

Оперният шедьовър на Росини се играе за пръв път на варненска сцена в далечната 1950г под режисурата на Петър Райчев - първият световноизвестен български тенор, основател и пръв главен художествен ръководител на Варненската опера. Оттогава творбата неизменно присъства в репертоара на театъра. Вярваме, че "Севилският бръснар" в изпълнение на Държавна Опера - Варна ще ви зареди с положително настроение от първия до последния такт!