Операта "Севилският бръснар" на 25 Юли, на Сцена "Двореца" - Балчик

"Севилският бръснар"
Oпера от ДЖОАКИНО РОСИНИ
Диригент ДИМИТЪР КОСЕВ
Режисьор АНТОНИО ПЕТРИС

РОЗИНА Мария Павлова
ФИГАРО Пламен Димитров
ГРАФ АЛМАВИВА Артьом Арутюнов
ДОН БАЗИЛИО Евгений Станимиров
ДОКТОР БАРТОЛО Гео Чобанов
Солисти, оркестър и хор на Държавна Опера Варна

"Фигаро! Фигаро! Фигаро!" - през 1775 г. известният рефрен, обявява пристигането на Севилския бръснар и началото на едно безкрайно забавление, което оттогава досега не престава да радва публиката с многообразните си превъплъщения. "Севилският бръснар" не е първоначалното заглавие на тази опера, макар тя да е създадена по едноименната пиеса на Бомарше. Операта най напред се наричала "Алмавива, или напразна предпазливост", тъй като опера със заглавие "Севилският бръснар" вече била написана от Джовани Паизиело, автор на повече от 100 опери. Росини изпитвал уважение и не желаел да причинява огорчение на възрастния композитор. Със същото заглавие опери написали и други композитори от тази епоха. Либретистът Чезаре Стербини преработва значително комедията на Бомарше. Тя загубва доста от своята сатирична и изобличителна сила. Така например, граф Алмавива от типичен представител на аристокрацията се превръща в симпатичен влюбен младеж. Но Стербини, като добър познавач на сцената написва едно сполучливо либрето за комична опера. През 1816 г. 24-годишният Дж. Росини за рекордно кратък срок написва и поставя своята опера, представяйки се като изтъкнат оперен драматург, достоен последовател на Моцарт и на най-хубавите оперни традиции в италианската опера-буфа. "Севилският бръснар" е истински реалистична музикална комедия. Героите са надарени с типични, извлечени от живота характери. Ярките театрални ситуации са естествени и правдиви. Любопитна е сценичната съдба на тази опера. На премиерата, състояла се в Рим на 20 февруари 1816 г. тя се проваля. За този неуспех допринасят и привържениците на Паизиело, които устроили шум и бъркотия в залата, за да попречат на публиката да възприеме спокойно новата опера. Но още на третия спектакъл "Севилският бръснар" попада в числото на тези музикални произведения, които никога не остаряват. Навремето един от вестниците в Рим пише: "Ако на премиерата "Севилският бръснар" не срещна одобрение от публиката, то втория път и на следващите спектакли той бе оценен по достойнство и предизвика такъв ентусиазъм, че целият театър се тресеше от възгласите "E viva!" по адрес на маестро Росини. Неколкократно викан на сцената след спектакъла, той най-накрая бе отведен в къщи при светлината на стотици факли. С какво е по-различна постановката на "Севилският бръснар" на Варненската опера, обяснява режисьорът Антонио Петрис: "За нас е особено важно да се приближим до италианския стил, до италианското светоусещане. Използвайки принципа на театър в театъра, в "Севилският бръснар" ние внасяме марионетен театър, чийто режисьор е Фигаро." Другата особеност е акцентът върху хореографията. "Във варненската постановка на "Севилският бръснар" хореографията заема достойно място. В нея, наред с прекрасните балерини на Варненската опера, са въвлечени и останалите персонажи. Преобладават елементи от Комедия дел арте", изтъква хореографът Джузепе Паренте. Оперният шедьовър на Росини се играе за пръв път на варненска сцена в далечната 1950 г. под режисурата на Петър Райчев - първия световноизвестен български тенор, основател и пръв главен художествен ръководител на Варненската опера. Оттогава творбата неизменно присъства в репертоара на театъра. Вярваме, че "Севилският бръснар" в изпълнение на Държавна Опера - Варна, ще ви зареди с положително настроение от първия до последния такт!