Операта "Севилският бръснар" на 22 Октомври, в Държавна опера - Варна
"Севилският бръснар" е истински реалистична музикална комедия. Героите са надарени с типични, извлечени от живота характери. Ярките театрални ситуации са естествени и правдиви. "Севилският бръснар" в изпълнение на Държавна Опера - Варна, ще ви зареди с положително настроение от първия до последния такт!
Операта "Севилският бръснар" на 22 Октомври от 19:00ч, в Държавна опера - Варна:
| Варианти на офертата: | ||
|---|---|---|
| Място в зелена зона | 24 лв вместо 30 лв | Грабни |
| Място в синя зона | 32 лв вместо 40 лв | Грабни |
Oпера от ДЖОАКИНО РОСИНИ
Диригент ДИМИТЪР КОСЕВ
Режисьор АНТОНИО ПЕТРИС
РОЗИНА Илина Михайлова
ФИГАРО Пламен Димитров - 20 години сценична дейност
ГРАФ АЛМАВИВА Артьом Арутюнов
ДОН БАЗИЛИО Евгений Станимиров
ДОКТОР БАРТОЛО Людмил Петров
Солисти, оркестър и хор на Държавна Опера Варна
"Фигаро! Фигаро! Фигаро!" - през 1775 г. известният рефрен, обявява пристигането на Севилския бръснар и началото на едно безкрайно забавление, което оттогава досега не престава да радва публиката с многообразните си превъплъщения. "Севилският бръснар" не е първоначалното заглавие на тази опера, макар тя да е създадена по едноименната пиеса на Бомарше. Операта най напред се наричала "Алмавива, или напразна предпазливост", тъй като опера със заглавие "Севилският бръснар" вече била написана от Джовани Паизиело, автор на повече от 100 опери. Росини изпитвал уважение и не желаел да причинява огорчение на възрастния композитор. Със същото заглавие опери написали и други композитори от тази епоха. Либретистът Чезаре Стербини преработва значително комедията на Бомарше. Тя загубва доста от своята сатирична и изобличителна сила. Така например, граф Алмавива от типичен представител на аристокрацията се превръща в симпатичен влюбен младеж. Но Стербини, като добър познавач на сцената написва едно сполучливо либрето за комична опера. През 1816 г. 24-годишният Дж. Росини за рекордно кратък срок написва и поставя своята опера, представяйки се като изтъкнат оперен драматург, достоен последовател на Моцарт и на най-хубавите оперни традиции в италианската опера-буфа. "Севилският бръснар" е истински реалистична музикална комедия. Героите са надарени с типични, извлечени от живота характери. Ярките театрални ситуации са естествени и правдиви. Любопитна е сценичната съдба на тази опера. На премиерата, състояла се в Рим на 20 февруари 1816 г. тя се проваля. За този неуспех допринасят и привържениците на Паизиело, които устроили шум и бъркотия в залата, за да попречат на публиката да възприеме спокойно новата опера. Но още на третия спектакъл "Севилският бръснар" попада в числото на тези музикални произведения, които никога не остаряват. Навремето един от вестниците в Рим пише: "Ако на премиерата "Севилският бръснар" не срещна одобрение от публиката, то втория път и на следващите спектакли той бе оценен по достойнство и предизвика такъв ентусиазъм, че целият театър се тресеше от възгласите "E viva!" по адрес на маестро Росини. Неколкократно викан на сцената след спектакъла, той най-накрая бе отведен в къщи при светлината на стотици факли. С какво е по-различна постановката на "Севилският бръснар" на Варненската опера, обяснява режисьорът Антонио Петрис: "За нас е особено важно да се приближим до италианския стил, до италианското светоусещане. Използвайки принципа на театър в театъра, в "Севилският бръснар" ние внасяме марионетен театър, чийто режисьор е Фигаро." Другата особеност е акцентът върху хореографията. "Във варненската постановка на "Севилският бръснар" хореографията заема достойно място. В нея, наред с прекрасните балерини на Варненската опера, са въвлечени и останалите персонажи. Преобладават елементи от Комедия дел арте", изтъква хореографът Джузепе Паренте. Оперният шедьовър на Росини се играе за пръв път на варненска сцена в далечната 1950 г. под режисурата на Петър Райчев - първия световноизвестен български тенор, основател и пръв главен художествен ръководител на Варненската опера. Оттогава творбата неизменно присъства в репертоара на театъра. Вярваме, че "Севилският бръснар" в изпълнение на Държавна Опера - Варна, ще ви зареди с положително настроение от първия до последния такт!
Условия на офертата:
- Валидност на ваучера: 22 Октомври 2024 (Вторник).
- Ваучерът служи за билет и след получаването му е необходимо да резервирате конкретно място в залата. Това можете да направите чрез Grabo.bg - от страницата "Моите ваучери".
- Необходимо е да покажете QR кода на ваучера преди началото на събитието, за да бъдете допуснати в залата.
- Конкретните места, за които офертата важи, може да видите в приложената интерактивна схема при "Проверка на свободните места".
- Всички други глобални условия на Grabo.bg
Осигурено от Държавна опера Варна
Държавна опера - Варна е регистрирана на 6 Април 1947г и е официално открита на 1 Август същата година. Нейният първи директор е Стефан Николаев, а главен художествен ръководител е известният български певец Петър Райчев.
За кратко време под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов, Асен Манолов и художниците Асен Попов и Владимир Мисин се подготвя първата постановка - операта "Продадена невеста" от Б. Сметана.
Репертоарът в стилово и жанрово отношение е богат и разнообразен. Той обхваща една значителна част от оперното наследство на XVIII и XIX век, както и съвременни заглавия.
Редица произведения се срещат за първи път с българския зрител на варненска сцена. Между тях са: "Така правят всички" от В. А. Моцарт - 1960г; "Кача и дяволът" от А. Дворжак - 1961г; "Годеж в манастира" от С. Прокофиев - 1962г; "Алберт Херинг" - 1964г и "Просяшка опера" от Б. Бритън - 1982г; "Норма" от В. Белини - 1972г; "Златното петле" от Н. Римски-Корсаков - 1973г; "Ариадна на Наксос" от Р. Щраус - 1975г; "Брачната полица" - 1977г и "Турчинът в Италия" от Дж. Росини - 1988г; "Едип цар" от И. Стравински - 1995г; на балетите "Спартак" от А. Хачатурян - 1977г; "1001 нощ" от Ф. Амиров - 1983г и други.
Търсейки възможности за разширяване на зрителската аудитория, Държавна Опера Варна се обръща многократно и към оперетни творби - предимно от класиците на жанра: Ж. Офенбах, Й. Щраус, Фр. Лехар, И. Калман. Поставят се също съвременни мюзикъли и много детски спектакли.
Организира от 2000г всяка година Коледен и Великденски музикален фестивал, а от 2010г и "Опера в Летния театър", ежегодно открива и участва активно в Международния музикален фестивал "Варненско лято", както и в редица други художествени форуми.
Гастролирала е в Югославия, Чехословакия, Украйна, Италия, Испания, Гърция, Индия, Румъния, Египет, Германия, Швейцария, Австрия и др.
Показателни за престижа на Държавна Опера Варна са и многобройните гастроли на именити оперни изпълнители като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Мария Корели, Питър Глосоп, Елена Николай, Ава Джун Купър, Зинаида Пали, Николае Херлея, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Емил Иванов, Веселина Кацарова, Галина Савова, Иван Консулов, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Венцеслав Анастасов, Надя Кръстева и други.
От 1999г Държавна Опера - Варна се обединява с Варненската филхармония и продължава дейността си като държавен културен институт, под новото название Оперно-филхармонично дружество Варна.
С Постановление № 152 на Министерски съвет от 28 юли 2010г се обединяват Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Оперно-филхармонично дружество Варна в новата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна с директор Славчо Славов. След обединението ДТ "Стоян Бъчваров" запазва името си, докато Оперно-филхармонично дружество Варна се преобразува в Държавна опера - Варна. След проведения конкурс от 20 декември 2010г директор на ТМПЦ Варна става Даниела Димова.
Още за разграбване:
-40%
Риба на скара
-40%
Риба на скара
-50%
Релаксиращ масаж
-50%
Релаксиращ масаж
-20%
Спектакъл
-20%
Спектакъл
Stand-Up спектакъл
Stand-Up спектакъл
Още оферти от Държавна опера Варна
чрез системата на Grabo.bg.
-20%
чрез системата на Grabo.bg.
-20%
чрез системата на Grabo.bg.
-20%
чрез системата на Grabo.bg.
-20%
чрез системата на Grabo.bg.
-20%
чрез системата на Grabo.bg.