Гледайте Христо Гърбов в "Министърът женкар" на 12 Декември, в ДТ "Сава Огнянов"

Подарете си театрално изживяване от висока класа - по комедия на Ст. Л. Костов и с участието на Христо Гърбов!

Гледайте "Министърът женкар" на 12 Декември от 19:00ч на голяма сцена в Драматичен театър "Сава Огнянов" - за 5лв, вместо за 10лв,

Повече за постановката:

"Жените и министърът"
по "Новото пристанище" от Ст. Л. Костов

постановка Пламен Панев
сценография Цанко Цанев

Участват: Христо Гърбов (гост), Венцислав Петков, Иля Пепеланов, Косьо Станев, Любомир Кънев, Тихомир Благоев, Надя Банчева, Евгения Явашева, Петя Венелинова, Татяна Цветкова, Яна Стефанова-Хернани

Женската прелест - десертът на властимащите

Не мислете, че един министерски пост е само разхождане из просторни кабинети, напрегната работа зад масивно бюро, щракане на фотоапарати и отговори на въпроси на нахални журналисти.
Министерският пост е и обкръжение на върволица от приятели, роднини, близки и познати, които използват момента, за да се уредят по-богато и по-добре. Вратата не се затваря за просители на това или онова-сякаш цяла България се изсипва пред министерския кабинет.

Но в комедията на Ст. Л. Костов идва спасение: при главния герой министър Кочев се явява прелестното създание , наричано Малинка, и от тук насетне се завъртва комедийната интрига – смесицата от любовна авантюра, стремеж към властничество, кариеризъм и жажда за пари така се омесват, че министерският пост изведнъж получава и други измерения. Великият ни комедиограф доказва, че в този живот има и непреходни неща като любов, уют, семейно огнище, обич – явления, които са много по-човешки и искрени от „топлината” на министерското кресло.

Комедията на Ст. Л. Костов е написана през 30-те години, но все още министерското кресло е стабилно и чакащо поредния си стопанин, за да започне авантюрата от власт-пари-любов. Женските прелести се оказват десертът на властимащите. Хубав десерт, нали?

КОЧЕВ: Днес направих едно добро дело… Ах, сладка, мила женица!(Звъни.) Неочаквано… ненадейно… Щастие и за тях, и за мене. Ще изскоча най-после из моето старо пристанище! Сбогом, Ветке… сбогом, Буков! (Влиза Иван)… Няма да приемам… Отивам в Министерския съвет. Дай ми да се облека.(Иван му помага да се облече.)… А, Малинке, ах, сладурче!