Спектакълът "Одисеята - Задочни репортажи за България" по Георги Марков на 4 Октомври, в Драматичен театър - Пловдив

Насладете се на един завладяващ спектакъл и великолепна актьорска игра! Театър "Любомир Кабакчиев" ще представи в Пловдив истината за годините преди 1989 - често изкривявана, забравяна и пренебрегвана!

Повече за спектакъла:

Режисьор Благой Бойчев
Участват: Ивайло Драганов, Беатрис Благоева, Стоян Руменин, Георги Атанасов, Ирена Дунавска, Стефан Маркофф, Мара Бонева, Милен Вангелов, Петър Петров

Проектът "Одисеята - Задочни репортажи", по Георги Марков, е дело основно на млади хора, които не помнят годините преди 10 ноември 1989г - ключовите участници в него са около трийсет годишни. Техният интерес към този текст е провокиран от опитите истината от онези години да бъде изкривявана, забравяна, пренебрегвана, дори убивана в името на продължаващото манипулиране и владеене на обществото ни.

"Ние живеем в същата държава, която уби Георги Марков" - Асен Шопов Ако трябва да бъдем точни, държавата ни е убила не само Георги Марков, но и безкрайно много други хора. Както преди 9 септември 1944 година, така и непосредствено след тази дата. Така, както продължава да го прави и сега, само че с други средства и по друг начин. И ако изходим от максимата, че Държавата са хората, които живеят в нея и които я съставляват, излиза, че едни хора, убиват други хора. Къде тихо и кротко, къде шумно и с процеси, къде уж милостиво, къде безжалостно. Бихме ли претендирали за уникалност на нашата система, която ни управлява и убива - ако го направим, това означава, че сме много наивни. Хората са едни и същи по целия свят - и когато обичат, и когато мразят.

Защо обаче, Георги Марков е от имената в съвременната българска история и литература, които не оставят безразличен никого, независимо от това, каква е реакцията при споменаването на неговото име. Възхваляван и отричан, той ни е оставил своите знаци за близкото ни минало, без които бихме били и по-бедни духом и по-наивни. Никой не притежава патент върху Истината, ние обаче искаме да видим и да ви представим истината за нашия живот тогава, а чрез нея и това, което ни се случва сега, именно през погледа на неговия калейдоскоп.

"Задочни репортажи за България" е една обширна и многостранна книга. Отделните парчета пъзел в нея очертават доста подробна картина на живота, по време на годините на социализма в България. Може би и затова, до този момент театърът ни не е посягал към тях. Стъписването пред това многообразие и опасението, че сцената няма да може да събере в рамките на два часа целият този пълнокръвен живот. Има разбира се и нежелание тези истини да бъдат отново и отново представяни пред обществото, колко по-добре би било да забравим безумията на миналото и че същите онези хора, които ни управляваха тогава и се гавреха с нас, се опитват и днес да го правят лично, и косвено - чрез своите наследници. Замитането на неудобните теми и истини под килима е стара практика по тези земи, на юг от Дунава.